Тук не мога да се съглася. На улицата никой не може да бъде атестиран нуждае ли се или не. Не мога да почувствувам кой знае каква любов при едно разминаване.
Ето, има един човек, не може да не го знаете, разхожда се по тролеите в района на университета и проси, все едно продава чорапи.
Последния път имаше бурна дискусия в тролея трябва ли да му дам или не. Аз пък в градския транспорт като че ли (сигурно и другите са така) съм особено нащрек да спазвам Божията воля. Освен това, когато съм в превозно средство, обикновено се моля.
Този човек бил имал кола Волга от новите модели (каква пък ли е тази нова Волга?) и пр. Аз продължавам да смятам, че трябва да се доверя на него самия дали е нуждаещ се или не.
Любов не знам дали изпитвам. Ами ако не лъжа, не крада, не прелюбодействам (въпреки любовта си към някого), тогава пак ли Химнът на любовта трябва да е определящ, ерго аз не правя това от любов, а не от страх от Бог?
...беден дойде при мен и го презрях...
Освен това нямаме право ние да съдим.
Веднъж една жена, пияница, дойде в класната ми стая и ме "обра" както си предавах, трябвали и пари за лекарство на детето и. В момента, в който и ги давах, ме лъхна на алкохол. Казах й, че се надявам Бог да я пази. Така се и надявам. Учениците ми още ми се смеят, това беше преди години. Не мисля, че нещо трябва да се упреквам. Постъпила съм както Бог е казал.

Редактирано от ng на 22.04.05 23:30.