Ами аз май не съм още от ония хора, дето познават Бога и любовта. Иначе сигурно щях да дам на оня човек десет лева, дето се опитваше да ме убеди че не му достигат пари за билет за влака.

В същност, как би реагирал на мое място един истински християнин? Мисля че би дал пари, дори и повече от колкото му искат. За него любовта трябва да е радост. Той дава с радост. А клатушкащият се в християнството човек, дори и да даде, сигурно вътрешно малко или повече изпитва някакво "несъгласно" чувство, което го гризе, т.е. за него това да дава не е чак толкова радостно. И все пак ако той се принуждава да прави добро съзнавайки своите недостатъци и противейки се на своето его, може пък това пред Бога да има не-по-малка стойност. Може ли някой да ми каже дали е така?

;-)