"на всичко вярва" не се ли отнася за междучовешките отношения, за отношението в семеството, към любимия? Мисля, че е употребено в смисъл "любовта не е мнителена, подозрителена, недоверчива, притворна...", защото такива чувства са разрушителни и несвойствени за любовта. На каквата и лоша проява да сме свидетели, ако доверието изчезне, и любов не би имало. Ако не вярваме в доброто у човека и у хората (въпреки техни лоши думи и постъпки) как бихме могли да ги обичаме?

А иначе, ако точно по верски и духовни въпроси вярваме и се доверяваме на всичко и на всеки, вкл. единствено на себе си, доникъде не бихме стигнали, нали?

Виж, впрочем, едно православно тълкувание на 13 глава

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите