Добре де, значи според теб искането или неискането ни го дава Бог. В такъв случай няма свободна воля и ние не можем да избираме нищо съществено. Така поне трябва да се разбират думите ти, че Бог е предузнал отклика (искането), което Сам Той е дал (предопределил). Странно.

Аз не мисля, че не се чета и не мисля, че си противореча. Трудно ми е да ти го обясня, но ще опитам. Например

”Иисус му рече: ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия. И веднага бащата на момчето викна и със сълзи казваше: вярвам, Господи! помогни на неверието ми.” (Марк 9:23,24)

Как така хем ”вярвам”, хем ”помогни на неверието ми”? Мисля, че е подобно. Човекът е направил, което му е по силите за да вярва, събрал е цялото разположение на душата си, но вижда, че истинската вяра я дава Бог и Го моли да му даде. Но какъв е смисълът на Иисусовите думи ”ако можеш да повярваш”? Бог знае, че той може, но тогава към какво го подтиква (и нас с него)? Не е ли точно да предразположи вътрешния си човек да вярва? Това е убеждаване, скланяне на волята ни. Ако душата откликне на Божественния призив, ще се спаси. Но каква ценност може да има този отклик, ако той е предопределен и не зависи от нея? И защо изобщо е призивът? Струва ми се, че ако всичко беше предопределено и след това предузнато всички тези призиви, скланянето на волята на всеки човек, обръщането на хората към Бога е само някакъв театър с предварително ясни роли, нищо че повечето участници изобщо не знаят сценария. Че човек е просто един актьор, на когото са дали роля, която той разбира маклко по малко в течение на целия си живот. Добре, нека предположим, че е така. Бог е Създател на целия свят, а не е наша работа да даваме оценки харесва ли ни това или не. Обаче има една подробност - и отрицателният и положителният герой могат да бъдат добри актьори, т.е. ролята няма никакво отношение към личността на актьора. Няма, заради ролята която играе, човек да бъде пратен в затвора, и то вечно. Ето това не се връзва.

И още нещо. Защо когато вървим към Бога нашият път е осеян с падания и ставания, чрез които се учим? Нима Бог ще предвиди нашето спасение да се извършва чрез падания и ставания, когато Духът може да ни води право? И нима Бог ни е създал толкова несъвършено, че единствения начин да бъдем възпитавани да бъде падане и ставане? Че за какво ще да е това упражнение? Защо Бог би предопределял така след като това няма никакъв друг смисъл освен външен ефект? Нима може да се каже, че предопределението е съобразено просто с ефекта? Падането и ставането си имая своя дълбок смисъл, но той може да се разбере само ако приемем свободна човешка воля, която се противи или не независимо от Божията воля.

Думата е ”обожавам”, което значи да приличаш на Христос. Поради това, че думите Бог и богатство имат един корен, думата убог означава беден (материално, душевно, духом и т.н.).

За нас апостолите също са авторитети. Те са били авторитети и за всички свв.отци без изключение. Защо тогава след като имаме еднакви авторитети мислим различно? Говорех за по-преки до нас авторитети. Ако ти вярваш и държиш на собствената си преценка какво са проповядвали и учели всъщност апостолите, то аз не се доверявам на моята собствена. Т.е. аз не съм авторитет за себе си, пореди което моето мнение не може да изкриви смисъла, вложен от моите авторитети. Може да не ги разбере, но това се поправя лесно, а ако им противореча без да съзнавам това, е много по-трудно за оправяне. Аз се уча на вярата от апостолските приемници, а ти я изследваш сам. Но апостолите именно са УЧЕЛИ на вяра, което означава, че е нормално да бъдеш ученик. Ако бъдеш ученик на апостолите направо, без посредник, то сигурен ли си, че можеш да изключиш собствения си авторитет? А ако го изключиш напълно още в началото се озоваваш в състоянието на бебето с Писанието насаме, пък и винаги трябва да има някой, който да те формира за да станеш годен да разбираш Писанието. Не ми казвай, че всяко 2 годишно дете може да разбира Библията, понеже тя е Божието Слово. Би следвало да се очаква по твоята логика, защото малките деца имат минимум вредни наслоения не само от Църквата, но дори и от родителите си. Но опитът показва, че е нужен някой в плът и кръв да ги научи на пътя да разбират Писанията.