Но ако можеше волята на всеки човек да бъде склонена не мислиш ли, че всички щяха да бъдат спасени? Нужно е нещо, което зависи от нас. Иначе така е, както казваш - Бог дава искането и то не е наша заслуга.

Виждаш ли как дойдохме до момент да кажеш, че приемаш нещо като постулат и не мислиш повече? Опитвам се да ти обяснявам от известно време, че много неща така приемаме и ние им вярваме поради някакви причини, свързани с доверие към дадени авторитети. Авторитетите винаги са хора, защото всеки човек започва да се учи винаги от това(тези), което познава. Колкото и да вярва на Словото, той отначало не го познава. Никое бебе, оставено в гората само с Писанието не би могло да се ползва от него, нито да стигне до истинската вяра. И това изобщо не е основно поради факта, че не може да чете. Дали този авторитет за нас са свв.Отци или Църквата или пък са някои други или пък сме ние самите - все става дума за хора. Ние за много неща първо ги научаваме, а после ги доказваме от Писанията. Писах ти, че докато не изучим Писанието изцяло не можем да сме сигурни за нищо. Например догмата за троичността на Бога. Първо ни се дава наготово, а после проникваме в него. Това също е една бездна на познанието, до която не можем да се доберем така лесно (а е по-вероятно никога да не стигнем до истинското учение), но която можем да проверяваме и най-важното да вникваме в нея чрез Словото след като веднъж ни е била дадена правилната посока.

Ето схващането за предопределението като следствие от предузнаването. Но нито аз мога да ти го докажа чрез Писанието, нито ти на мен обратното. Защото не ни стига познание, а тези схващания ги имаме чрез други авторитети, които взаимно не признаваме. Само че ти си помисли дали твоето собствено мнение може да излезе наглава с това на множество хора, живяли в различни времена и независимо един от друг потвърдили едно и също схващане в съгласие с Писанието.

Ето ти предната глава от Римляни:

"28. При това знаем, че на ония, които любят Бога и са призвани по Негова воля, всичко съдействува към добро;
29. защото, които Той е предузнал, тях е и предопределил да бъдат сходни с образа на Сина Му, та Той да бъде първороден между многото братя.
30. А които е предопределил, тях и призвал; и които е призвал, тях и оправдал; а които е оправдал, тях и прославил." (Рим.8)

предузнал->предопределил->призвал->оправдал->прославил

Според теб защо трябва да вярвам, че редът не е този? Предопределението пак е много дълбоко и не може да се обясни, а само да се съзерцава. Но кажи в крайна сметка - ти отричаш ли свободната човешка воля и правото на всеки човек САМ да ИЗБЕРЕ дали да е с Бога или да не е?