|
Споменатият цитат наистина ми е убягнал. Но не става дума само за първоначалния отклик на Божия призив. Тук става дума, че търговецът е продал ВСИЧКО, което е имал, и е купил скъпоценния бисер - Царството Божие. Да наследиш Царството Божие обаче означава и безстрастие - да си се изчистил от всеки грях, защото нищо нечисто не може да влезе в него. И така докато все още имаме имущество за продаване - страстите, които единствено са наши - ние не можем да кажем, че сме си купили Царството. Дотогава притчата се отнася точно за нашия случай с все търговските й асоциации.
Точно за такива пасажи (Римляни 9) говоря. Тук ап.Павел иска да докаже нещо съвсем друго, което аз не отричам. Използвам и
11 защото, докле не бяха се още родили и не бяха направили нищо добро или лошо (за да се знае, че Божието решение в избора зависи не от дела, а от Призоваващия),
12 беше й казано: "по-големият ще робува на по-малкия",
13 както е и писано: "Иакова възлюбих, а Исава намразих".
Ап.Павел иска да покаже, че не всички могат да бъдат наречени чеда Авраамови и следователно не може да се каже, че Божието обещание се е нарушило в лицето на отпадналите евреи - Авраамови по плът наследници. Тук апостолът показва, че дори и между близнаци може да бъде направена разлика в наследството и единият да е наследник, а другият - не.
14 Какво, прочее, ще кажем? Нима неправда има у Бога? Съвсем не.
Ето това е много важно - у Бога няма неправда. От това изречение не следва, че трябва да наречем правда схващането, че Бог осъжда хората независимо от тях самите. Пише ”Исава намразих” - това е тежка присъда. Със сигурност не е справедливо човек да се роди намразен независимо от него самия.
Но знаем също, че Бог обича всички хора. Тогава как пише ”Исава намразих”?
Или пък ”Иакова възлюбих”? Можеше ли да си представим, че Иаков ще стане непоправим противник на Бога? Абсурд! Но да кажем ли, че нито от Исав, нито от Иаков, нещо е зависело? Както казах това не е справедливо. Как обаче да съвместим Божието предопределение с човешката свободна воля и право на избор? Може би разковничето е в предузнанието, от което следва предопределението. Бог знае всичко, и познава всеки от нас преди още да съществуваме. В такъв случай сме сигурни, че предопределението е абсолютно справедливо, но и че от нас зависи съдбата ни. Как става това изобщо не разбирам, но ми стига само да знам, че е така.
15 Защото Той казва на Моисея: "който е за помилуване, ще го помилувам, и който е за съжаляване, ще го съжаля".
Тук сатава дума за поклонението на телеца. Всички са се поклонили и са съгрешили, но не всички са били наказани еднакво. Обърни внимание - тук пише ”който е за помилване, ще го помилвам” (не е като в твоя превод) - следователно съществува критерий кой е за помилване и кой не е. Друг е въпросът, че дори за боговидецът Моисей той не е бил ясен, та какво остава за нас. Точно за това Бог го успокоява - не се тревожи, не е нужно да знаеш критерия, важното е да знаеш, че наложеното наказание ще бъде справедливо към всеки един.
16 И тъй, това зависи не от оногова, който желае, нито от оногова, който тича, а от Бога, Който милува.
Я кажи сега, трябва ли от това изречение да си направя извод, че мога да спра да желая и да спра да тичам, ако от това нищо не зависи? Всичко става чрез Бога, както пише апостолът - състезаването трябва да става по правилата. Затова и всичко е от Него.
Не можах да разбера много какво казваш в последния абзац. Не ми е ясен този термин - ефективна благодат. Знам само, че благодатта наистина не зависи от човека, но е нужна постоянно неговата воля и стремеж към Бога за да може тази благодат да произведе в него плодове. Казваш, че имаш свидетелства благодатта да води непрекъснато човека въпреки волята му. Правилно ли съм те разбрал? Вярно е, че има случаи, в които стават неща въпреки волята ни, за наше добро. Но човек да бъде съсъд на Божията благодат постоянно въпреки волята си, това няма как да стане.
|
Re: Иконоборческата ерес [re: cave]
