Значи проблемът е бил по-сериозен отколкото си мислех - отдавах отношението ви към православните икони на недостатъчна просветеност, на някакво наследство от предцърковния ви период и в други в този дух. Затова и така сериозно подходих към разговора ни. Оказва се обаче, че вие сте в грешка, защото грешно ви учат... Щом и вас възпитават в този конформистки рационалистичен дух, така ще възпитават и други.

По проблема за съборните решения:
Първо - всеки събор се свиква в отговор на някаква ерес, която оспорва основни верови истини. Решенията на съборите са църковните отговори на лъжеученията - затова самите решения не изчерпват въпроса за иконопочитанието, в нашия случай, а очертават границите, зад които започва лъжата. Фиксирането върху текста на решенията като текст без оглед на църковния опит, който ги е породил, може да доведе до изпадане в ерес. Както правят протестантите със Свещеното писание, както правите и вие с решенията за иконопочитанието. Направо се удивлявам, че в същността си иконоборчески възгледи може да бъдат оправдавани със решенията на съборите за иконопочитанието. Но май вече трябва да престана да се учудвам на каквото и да било.
И въпреки всичко всеки що годе грамотен в църковната история и догматика ще ви каже, че основното решение на събора от 787 диференцира отношението към Бога като служение - латрия, и отношението към иконите като почитание, поклонение - проскинима. Както и да го погледнете, нали обичате етимологията - проскинима, проскиниси, указва на почитание чрез коленопреклонение, коленопреклонно отправяне на молба. Как по друг начин да ви обясня, че в случая безпределно ясно Църквата дефинира своето молитвено почитание към иконата? И ясно посочва, че почитаме образа, доколкото той отвежда към първообраза, и че молейки се пред иконите, се молим не на образите, а на техните първообрази.

По същия начин Църквата дефинира и отношението си към светците - пак като проскинима, а не като латрия. Ние приживе молим за техните молитви, и след успението им продължаваме да го правим само доколкото у тях живее Христос и те живеят в Него. Чрез молитвата си ставаме причастни на благодатта им, която е Божията благодат.

Или може би сте научен, че и молитвите към светците са "по желание"? За пневматикосите и такива медиатори са излишни, тъй като те общуват направо с Бога?

Както и да е. Казах ви, че се отнасях сериозно към нашия разговор, въпреки че не разбирах защо логиката често се губи. Сега обаче знам, че това се дължи на намесата на суфльор - суфльорът ви обаче все още подхвърля реплики по друга тема, а вие като добър изпълнител повтаряте неговите думи, без да се замисляте на място ли са или не. Само така си обяснявам хитовия "юридически грях", а сега ни в клин ни в ръкав и обвинението в "гуруизъм".

Как, прочее, от безсмислената тафтология, както сте разбрали думите ми за греха, правите извод за "юридически грях"? Между впрочем искрено се надявам вие да не сте разбрали, какво са ви казали, а не да са ви казали тази безсмислица.

И пак не разбрах в какво се състои идолопоклонството ми - значи всеки, който сложи снимка на някой светец в колата си, или негова икона е идолопоклонник? Защото се надява на помощта му? Моля ви за коментар в духа на съборните решения, както ги преподават във вашата енория, на случаите от житията, които споменах в другите си постинги към елия. Идолопоклонници ли са занаятчиите, сложили си икони пред работилниците, за да ги пази въпросният светец? А жената и обладаният от житието на св. Симеон Нови, които също са си сложили икони в стаите и над работилниците си, за да ги пази и закриля светецът? А епископът, който е благословил своята икона?

Репликата ви за гуруизма обаче направи разговора ни несериозен. И понеже каквото повикало, такова се и отзовало, ще ви направя следното предложение.

1. Нека вашата просветена енория изпрати протестни писма до енорията на Руската църква в София, защото там се проповядва идолопоклонство и гуруизъм. Директно с влизането си в криптата с мощите на архиеп. Серафим Соболев заставете пред негова снимка, изложена за поклонение, която вярващите благоговейно целуват. Това безобразие продължава и в самия храм, където се продават снимки на светителя.
2. Но не бива да се спирате в борбата с този порок само до българските енории. Най-решително трябва да настоявате да се направят постъпки и пред Гръцката църква, защото поради множеството новопросияли безобразието със снимките се шири на поразия. В църквата на стареца Порфирий снимките му са поставени точно в центъра за молитвено целувание, а да не говорим за неговия Преображенски манастир, истински развъдник на гуруистки идеи и идолопоклонничество, където редом със снимките, монахините дръзват молитвено да призовават своя гуру по време на служба. Стотиците богомолци всяка неделя са въвлечени поради незнание в този страшен грях.
3. Постъпки и пред Руската църква да се забрани печатането и разпространението на снимки на св. Иоан Кронщадски, св. Игнатий Брянчанинов, св. Теофан Затворник и на други новопросияли, както и пред Румънската за снимки на стареца Клеопа, на Грузинската за стареца Гавриил (и, о, мерзост на мерзостите! В неговия манастир монахините дръзват освен негова снимка за благословение, да раздават и пръст от светия му гроб!). Както и пред всички останали поместни църкви, имали нещастието да се заразят с този страшен грях...

И така, напред със знамето Христово, пионери на Христа! На протест!

Редактирано от Xrisa на 20.03.05 19:56.