Спомням си един велик пост преди 20-25 години, дали е бил рано още февруари или времето се е слуцхило студено не знам, но го свързвам с усещането за студ и мокри крака в обувките.. Един следобед - не през първа седмица ксъс сигурност - отидох в Руската църква просто наслуки и вътре се почваше служба, но какво е било, как се е случило, необичайно безлюдно, само певците, клисаркта и свещеникът о. Александър ли се казваше тогава...? И от клироса, който там е всъщност зад гърба ти, чувам как певците 60-70 годишни хора си говорят и се шегуват с най-възрастния между тях - Андрей, а Андрей, във вестника пише, че Андрей от Руската църква е поръчал за утре да вали топъл сняг! - Что, что? - Абе ти си поръчал да вали топъл сняг... Что, что? - Един сантиментален спомен. Бог да ги прости, част от тия хора сигурно са покойници. Но тогава какво им стана - като се разпяха - и имаше един велик четец - псалт, може би "неизвестен" знае името му - най-добрият църковен певец, когото съм чувал, тогава така чете канона, и една стихира Богородична, която завършва: и спаси...люди окаянния.... заклевам се, повечето хора в Църквата плачеха, а те си бяха професионалисти-певци.
Редактирано от famulus на 18.03.05 11:03.
|