Ка Бог ИЗБИРА едни да се спасят а други не? Ако всички хора са еднакви това е просто абсурд. Знам, че много места в Писанията сякаш говорят именно за това, но то просто не е така. Иначе влизаме в пртиворечие с много по-съществени моменти от нашата вяра в Бога. Много важен е този въпрос - по какъв критерий едни се спасяват, а други - не. Очевидно не Бог е причината за това, защото Той иска ВСИЧКИ да се спасят. Следователно причината е в хората.

По същата логика е и за дара на Духа. Причината хората да имат различен дар на същия Дух е в тях самите! Изисква се някакво усилие за това. Защо това усилие няма нищо общо със симонията обаче?

”6. Аз насадих, Аполос полива, ала Бог направи да израсте;
7. тъй че нито който сади е нещо, нито който полива, а всичко е Бог, Който прави да расте.
8. Който сади и който полива едно са; но всеки ще си получи наградата според труда си.
9. Защото ние сме съработници на Бога, вие пък сте Божия нива, Божие здание.” (1Кор.3)

Първо всеки, който се труди в Духа знае, че е нищо, но ако ап.Павел не беше садил, нито Аполос поливал какво щеше да порасте?

Второ как се казва хем, че подвизаващият се е нищо, хем че е съработник на Бога? Партньор - да, но не и равностоен. Това се обяснява точно както и св.Серафим го обяснява. Имай предвид, че св.Серафим е бил истински монах. Абсурдно е да се слагат в устата му намеци за симония. Той в най-висока степен е олицетворявал принципите на монашеството - непритежанието на нищо и приемането себе си за нищо. Какво материално би могъл да даде, или как би си помислил, че той е някаква причина за този дар? В никой случай не е имал предвид някаква идея за покупка на Духа както ти я разбираш.

Дарът на Духа е по мярата на нашия живот в Христа. За саденето и поливането на Божията нива се изискват усилия обаче. Но Бог е, който дава всичко. Но не като заплата за нашите усилия (макар в притчи и така да се разглежда образно), а именно като дар.

Христос извърши спасението над мъртви хора казваш. Тогава защо наследниците на Авраам излязоха от ада, а содомци - не? Оказва се, че мъртъвците все още могат да направят това-онова. Забравяш, че духовно мъртъв човек не може да върши нещо духовно, но все още върши неща душевни и телесни. И тъй като в човека тялото, душата и духа са свързани то не е безразлично за духовното ни възкресение какво е състоянието на човека в душевно и телесно отношение. А в такова отношение можем да се потрудим.

Нямам деца, но ще ти кажа, че няма нищо лошо в това детето ми да желае да печели любовта ми. Любовта ми то винаги ще я има, независимо какво ще прави и как ще го прави. Обаче ако то приема нещата така ще бъде единствено пасивен приемник, нещо повече - то няма да има стимула да прави каквото и да било заради мен, а и заради другите хора. С други думи - ако то се постарае за моята любов ще я осъзнава и преживява много по-пълно отколкото ако я приема безусловно. При все това от моя страна тя ще е все една и съща. ”Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби...” (Иоан 14:21). Който пази заповедите... защо според теб ти са заповядани някои неща ако се очаква ти да не полагаш усилия да ги изпълняваш? И това е критерият за нашата любов към Господа? Ако ти не се трудиш над Божиите заповеди значи просто не обичаш Бога. Според мен това е казано тук.

Търговската лексика е сбъркана само ако имаме такива асоциации. На св.Серафим, както писах такава логика никак не е присъща. Времената са били други, пък и е предназначено за друг тип слущатели.