Сега се замислям дали постингът ви имаше друга цел освен да покаже, че знаете етимологията на гръцката дума за грях. Е, разбрахме че я знаете. Браво. Но оттам нататък мъглата си остава гъста и непрогледна... Иначе щяхте да разберете отговора ми. Кажете ми сега вие, каква е същността на проблема, която ми убягва, за да има все пак някаква логика в постингите.

Разговорът с вас е труден – в началото ми казахте, че изповядвам пълно идолопоклонство, а ето вече толкова мнения обменихме, така и не разбрах причината за това толкова сериозно обвинение.

Но разбрах следното за вашето отношение към иконите:
- за вас те имат само учителна функция на проповед в образи. Това е частично приемане на църковното учение.
- Богословието на иконата се изчерпва в преразказ на различни събития и щрихиране на някои основни верови истини. Може би толкова го познавате.
- Използването на икони в личния молитвен живот на православния християнин е по желание и зависи от манталитета му. За това не може да намерите нито едно църковно свидетелство и е лично ваше мнение.
- Иконопочитанието е преходен стадий към по-висше духовно състояние, когато вече можеш да четеш богословски текстове. Ето това е елитаризъм – да твърдиш, че качеството на духовния живот на човека зависи от интелекта и образованието му.
- Светците и духовните личности нямат нужда от икони в молитвената си практика, поради това че са надраснали този преходен стадий.
- От всичко изброено, човек остава с впечатлението, че вие се родеете “по манталитет” с “пневматикосите” – което вече е сериозен проблем с други измерения.

Това е лично ваше отношение към иконите и е коректно да го заявявате като такова, а не да го обличате в авторитета на Църквата. Учението на Църквата не е такова и не се потвърждава от никой събор или светоотеческо мнение. Освен ако по протестанстски маниер не се отнасяте към свещеното Предание – на парче и съгласно собственото ви разбиране по някой въпрос, както беше с цитата ви на св. Иоан Златоуст например

Православната Църква гледа на иконите като на неотменима част от молитвения живот на християните. Което не значи, че молитвата ни е обвързана с тях. Богословието на иконата се постига съзерцателно и опитно. По този начин то е и създадено. Поради тази причина интелигентността на молещия се няма никакво значение, нито манталитетът и емоциите му. Същинската роля на богословието на иконата е да възпитава молитвата на вярващия в православен дух – да задържа естествената образност на нашата фантазия в безопасни рамки. В този смисъл употребата на иконите в молитвения ни живот е абсолютна необходимост, а още повече за новообърнатите и съвсем неопитни в молитвата.

ПП. Добре е да направите справка какво означава думата схоластика, за да не излезе, че всяко изречение с повече от две запетайки ви звучи като цитат от Тома Аквински.