aтaнac шиниkoв,
Не ме дразнят книжниците, а буквалисткия дух на книжниците. Православието Е ЖИВОТ, потвърждение на Учението на Спасителя, то не е интелектуално-философски разговори и замеряне с цитати, а ИЗПЪЛНЕНИЕ на СЛОВОТО БОЖИЕ в света, тук и сега.

Акцента в цитатите, които посочих не е в спътниците, дали чули или видяли и кой какво чул, а в ПАВЕЛ, ЗА КОЙТО Е БИЛО ПОСЛАНИЕТО СВИШЕ - светлина и глас, който казва. Виденията обикновено са лични, персонални и много рядко групови - за справка Св. Писание.

А и от личен опит мога да го потвърдя - видението е за секунди, а гласът е вътрешен, като внушена звучна мисъл от вън. Затова и нямам никакво съмнение относно видението на Мотовилов - усетили са Божието присъствие и двамата със Св. Серафим Саровски.

И за да видите, че животът продължава с Божията воля, която действа както си ще, ще ви дам пример от живота на един свещеник - отец Иван от с. Нови хан, единствения православен свещеник у нас, съградил без подкрепа на държавата сиропиталище и отличен в конкурса на радио НЕТ за българин на годината.


- Ти самият как повярва в Бог?

- През 1974 г. работех като плановик в УБО. Една вечер се прибираме с шурея с мотора ми и както СУ карам, всичко изчезва пред очите ми. Събудих се В болница след цяла нощ в безсъзнание. Но без драскотина. Не е имало катастрофа, но какво се е случило не узнах. Шуреят ми беше много изплашен и до днес не казва какво е станало.В продължение на две години имах силно главоболие,безсъние и трептене на очите. Веднъж директорът на едно предприятие в нашия край ме посъветва да ида при гледачката Борка в съседното село Плешивец. Била помогнала на негова служителка, начетена с 5000 лева. Казала й, че ревизорът сбъркал в сметките и посочила по име негов колега, без да го познава, който да повтори изчисленията.Грешката била открита и това спасило жената.Отидох аз, а Борка ми рече, че не докторите ще ме оправят, а вярата в Бог. Първо обаче трябвало да ми четат молитва в църква. Дотогава бях атеист и не стъпвах на такова място. Но един ден се реших и се озовах в църквата „Св. Петка" в София. Тръгвам си аз след молитвата и на прага се случи нещо, за което и досега нямам думи. Спусна се едно страхотно сияние, но без да ме заслепява. И в мене нещо просветна, та ми олекна.

Излизам навън и се чудя жив ли съм. Щипя се по бузите и ми иде да викам от радост и облекчение. Сякаш наново се бях родил и оттогава всичко ми мина. Вече знаех, че има наистина някаква сила, която властва над нас. Започнах да мисля как да накарам и другите да повярват в нея.

Така открих новия си живот. Задето обаче смених УБО с расото, трябваше да лежа 7 месеца в килиите на Държавна сигурност. Но независимо от това, което трябваше да преживея, днес не съжалявам...

Цялото интервю в www.religiabg.com