Лия,
ако те дразнят книжниците-буквалисти, няма да говорим, нямаш проблеми.
Иначе за проблема, който поставяш, надявам се, че наистина си любопитна и не си в духа на ония, които изпитваха Господа с нездрави мотиви. Но така или иначе, това не мога да го зная, не мисля за него, защото клубната етика изисква да отговарям само на конкретни думи в постинги.
И тъй, спорните стихове:

Деяния 9:7
А човеците, които вървяха с него, стояха вцепенени, като чуваха глас, пък никого не виждаха.
и
Деяния 22:9
Ония, които бяха с мене, видяха светлината и се уплашиха; но гласа на Оногова, Който ми говореше, не чуха.

И в двата случая гръцката дума, употребена за "чувам" в спорните стихове е akouo, за която откриваме следните значения (да уточня: не говоря Новозаветен гръцки, но с помощта на добри речници и справочници може да се свърши някаква работа):
1) имам способността да чувам, демек не съм глух
2) чувам, в смисъл на внимавам да слушам, разбирам какво се говори
3) чувам, в смисъл на приемам с ухото си.
В светлината на това, което писах, можем да заключим следното: хората с Павел са чули глас (първия стих, чувам в смисъл на "приемам с ухото си"), но не са го разбрали (втория стих, чувам в смисъл на разбирам за какво се говори).
Защо мисля така ли?
Първо, имаме Йоан 12:29:

На това, народът, който стоеше там, като чу гласа каза: Гръм е. Други пък казаха: Ангел Му проговори.

Демек народът чу глас, но не го разбра като гласа на "Оня, който говори", както се казва във втория стих от Деяния 22:9, който обсъждаме и,

второ, това обяснение никак не противоречи на онова придържане към Писанието, което предизвиква възмущението ти. Няма нужда да си изсмукваме от пръстите обяснения извън предлаганите ни от Библията.

Поздрав,
А.

Редактирано от aтaнac шиниkoв на 09.03.05 20:14.