Здравейте,
в момента има около 25 000 протестантски деноминации, всички базирани на Евангелието, и тъй като Лутер е набеден да бъде баща на протестантизма, затова използвах името му. Тъй като познавам творчеството му, както и неговото отношението към светостта, си позволих да го въвлека в ролята на арбитър. Щеше ли да е по-различно, ако бях написал Цвингли, Калвин, Савонарола или Нок? Едва ли... Сега не искам да гадая какви сте точно, но начинът ви писане издава принадлежност към евангелистите. Без да влизам в подробности искам да отбележа, че много протестантски общности използват думата евангелска - Евангелска Лютеранска, Евангелска Петдесятна и тн. За много от тях Лутер значи нещо...останалото ви го писах в бележка.

Казах, да дадете 10 стотинки и добавих без да ви е яд, че сте ги дали. Никога не съм твърдял, че не давате, напротив убеден съм в противното, при това съм сигурен, че давате много повече. Това, което исках да ви кажа е: няма значение колко даваме, а как. Едната лепта на вдовицата е много повече от големите суми жертвани от други. За съжаление дясната ни ръка почти винаги знае, какво прави лявата.

За отпечатъка от обувките е безмислено да обяснявам, достатъчно ясно бе казано.

Две думи за това, което не успях да ви кажа в другата тема за блудния грях, понеже виждам, че се засегнахте от лаконичността ми. Там православните ми опоненти се обединиха с вас не около Библията, както изглеждаше на пръв поглед, а около едно отношение към християнския духовен живот. В конкретния случай, около един морален постулат. За вас, както и за мнозина съществува единодушие относно принципите на нравствения живот на християните, без разлика към коя конфесия принадлежат. Няма да ви убеждавам в противното, но един православен би трябвало да знае не само от книга, но и от опит, че каквато е догматиката на някой, такъв е и духовният му живот и в частност неговата нравственост. Надявам се да разбирате, че не се движа по линията нравствен-безнравствен. Това е и основната причина да избягвам спорове с протестанти в духа на форума – цитат срещу цитат. Резултатът е едно безкрайно подхвърляне на реплики. Подобно отношение към писанието е напълно чуждо на християнството до появата на протестантизма, а да не говорим за първите векове на Църквата, към които претендирате да имате някаква близост. Знаете ли кога са събрани текстовете, които сега са ви винаги под ръка и може да скачате от стих на стих, при това удобно номерирани за целта? А кога Библията е станала достъпно четиво за всички християни?
Намерили сте учение, което да отговаря съвършено на всички въпроси, които си задавате и на нравствените ви изисквания към себе си. В този смисъл е логично да сте напълно задоволен от него и да се припичате на Божието слънце – както се изразявате. Въпросите, които аз си задавам обаче, не намират отговор във вашето издание на християнството. И за да бъда откровен, ще ви кажа: не познавате Човека. Затова и знаете Библията, но не я познавате.

Виждам, че лично сте много удовлетворен от разговора си със св.Серафим Саровски и желязната логика, с която развенчавате “титаничността му”. Няма да се впускам в подробности, с две думи: логиката ви е желязна, но методиката ви е няма. Приложете желязната си логика към Библията и да видим какво ще остане от нея. Да ви давам ли примери? Авраам, Мойсеи, Илия, Енох, Благовещението, изкушаването на Христос, обръщането на Павел, свидетелството на ангела за Възкръсналия Христос, евангелието от Лука...да продължавам ли? Кой и колко свидетелстват за всичко това и въобще вярвяте ли в нещо? Или Библията приемаме априорно, а всичко останало? Къде е тогава логиката? Почти целият ви разговор е построен на този принцип – четете и търсите да закачите всичко към някое познато ви изречение от Евангелието, при това така, че да защитите своето си отношение към събитието.

Не парадирайте със знание на Новия Завет, православните го познават не по-зле от вас. Придържането към буквата може да ви изиграе лоша шега. Има много нехристияни, които познават отлично нашето Писание и тогава вашият тип желязна логика няма как да отговори на тяхната още по-желязна такава. Преди около 10 века се ражда един от най-яростните критици на Библията – мюсюлманинът Ибн Хазм. Той наслагва четирите Евангелия и говори за около 400 груби фактологически грешки. Ако някой, подобен на него днес се изправи срещу вас, не зная как ще подбирате цитатите си.
Поздрави

Ne vseki, koito mi kazva Gospodi, Gospodi, shte vleze v CARSTVOTO NEBESNO