Ако искате да ми обясните нещо, опитайте да отговорите по същество на представените от мен разсъждения. Ако изопачавам покажете кое от казаното от мен не е възможно да се разбира така и по какви причини. Що се отнася до втория Ви постинг цитатите изобщо не ми противоречат, а напротив - доказват същото.

Вижте сега, няма спор, че дарът на Духа е именно ДАР. Въпросът беше дали даряването изключва усилия от наша страна. Дадох Ви реален пример, че това е напълно възможно и не противоречи на здравия разум, а напротив - изяснява една много важна подробност. Ако имате да казвате нещо по това - моля, но не повтаряйте неща, по които не спорим.

”с търпението си спасявайте душите си.”(Лука 21:19) Нима търпенето не изисква усилия? И казано е - ”...спасявайте душите си”. Не Христос ли спасява? Тогава как е написано ”...спасявайте душите си”?

Подчертах нещо много важно, а Вие дори не сте му обърнали внимание. Защо според Вас едни хора имат дарования от Духа, а други нямат? И защо в тези, които имат този дар, той е в различен размер? Ако процесът на даряване е едностранен, единствено от страна на Бога, нима Той ни обича различно като Свои създания? Нима иска едни да са по-съвършени от други, едни да се спасят, а други не? Защо Бог не излива Духа Си над някои, ако това зависи единствено от волята на Даряващия? Нима иска да не се спасят? Не разбирате ли, че такава вяра подрива самите основи на християнството?