Здравей отново.
Житията са в техния оригинален вид и са на виз. гръцки. Българските жития са съкратен преразказ, такива са и повечето синаксарни издания и в другите православни страни. Не знам как са публикувани в житията, приписвани на св. Димитрий Ростовски, превод на които мисля че е и Зографското издание в пет тома. Но би трябвало и там да са обработвани, каквато е съвременната практика.
Естествено не във всички жития има данни за иконографисването на светците, зависи накъде е вървял разказът на житиеписецът. Но освен в житията, такива сведения има и в различни църковни и светски истории от виз. период.
Ето и някои примери:

Пример за светец, изографисан приживе е св. Симеон Стълпник, живял през 5 век в Сирия. Теодорит Кирски, който пише своята Църковна история 15 години преди смъртта на светеца (459) разказва, че славата му е била толкова голяма, че при него се стичали хора от целия християнски свят. А занаятчиите в Рим били закачили пред вратите на работилниците си малки негови икони, за да ги пази и закриля.

Св. Симеон Нови живял през 6 век отново в Сирия. Бил известен с големите си чудеса. В житието му се описват няколко случая за изобразяването му на икони. Една жена на име Теотекна се разделила с мъжа си и посетила светеца, за да сподели с него проблема си. По неговите молитви те се събрали и имали и дете, което довели при светеца за благословия. Когато се върнала вкъщи, тя закачила икона на светеца във вътрешните стаи на дома си. Житиеписецът не казва, дали тя е поръчала изрисуването й или я е купила готова отнякъде. Тази икона била чудотворна и чрез нея били изцелени много обладани и болни. Друг случай от същото житие е със занаятчия от Антиохия, който страдал дълги години от демонични притеснения. По молитвите на светеца се излекувал и от благодарност окачил иконата му на видно място на агората и над вратата на работилницата си. Светецът обаче не бил обичан в града, защото неотдавна бил изобличил жителите му в идолопоклонство - затова се надигнал смут и мнозина искали да унищожат иконата му. Без да обяснява подробности житиеписецът казва, че тълпата се разпръснала, след като "една вярваща жена, блудница, която в онзи час се изпълнила с Дух Светий" с висок глас ги изобличила за безбожието и богоборството им.

Свети Теодор Сикеотски, епископ на Анастасиуполис, починал в началото на 7 век. Монаси от неговия манастир, заедно с игумена, решили тайно да изрисуват образа му на икона, за да я имат в манастира си за спомен и благословение. За целта извикали художник, който през един отвор наблюдавал и иконографисал светеца. Преди да си тръгне, монасите показват на свети Теодор образа му. Той се пошегувал, дали това било най-ценното което намерили да откраднат, усмихнал се и благословил иконата.

Има и много други примери.