кофти, при мене картинката не излиза, не мога да я видя.
а колкото до:
"строгият канон на свещените изображения говори, че това не са някакви призволни изображения - "фантазии на художника"
как става ясно кое не е "фантазия на художника"? да рече човек, че е имало хора, които са видяли Христос и светиите, и после са сравнили - това прилича, това е фантазия, това става, това не става - ами то...
случка от живота ми: ходих на изложба на един БГ художник, който беше завършил иконопис. картините му много ми харесаха, приличаха много на икони. наведоха ме на мисъл за Бог (това също, въпреки че ме набеждават за еретик). поговорих си с него, и той после ми каза, че неговите картини, обаче, не са канонични. тоест не са достатъчно канонични, за да бъдат в църква. тоест, официалният канон е преценил, че те са "фантазия на художника", въпреки че изобразяваха сцени от библейския живот не по-зле от всяка друга икона, и то в набедения от мен за "византийски" стил(който може и да не е такъв, признавам, изкуствоведите знаят). е, та как се стигна до изводът, че те са "фантазия"?
и все пак не ми каза: може ли да се вярва в Бог и Изкуплението Му без икони или не може?
Според
"Фактът, че почиташ икона, означава, че приемаш учението за изкуплението и възстановяването в Христа на човешката природа и обожението на човека" и Седмия събор, който цитирах в предишния постинг, може и да може, ама мноооого трудно. Тоест иконата е станала неотменима част от връзката между мене и Него. Всъщност, брънка от дългата верига между мене, иконата, светеца, изобразен на нея, Богородица, Христос.
А това за "узряването" на християнството го казва Кураев, не аз. и то в апологетиката си на иконите, като го изтъква като особено силен аргумент: християнството е "пораснало", затова има и в него практики, които ги няма в Евангелието, като иконите. те не са "узрели" след 2000 г, да, но са плод на историческата еволюция на Църквата, това той го признава. Ъпгрейд някакъв, плъг-ин, така да се каже.
"А цитатите наистина може да се тълкуват различно"
Да, прав си. и особено различно тълкувание може да се даде, когато си "подпомогнат" от едно Предание, което е "несвършваща Петдесятница" (това може би значи несвършващо, изливащо се откровение от качествено нов тип), по думите на православния апологет. Тоест, Предание, продукт на "зрялото" християнство и еволюция на Църквата, което коментира предшестващото го Писание и го коментира по "подходящ" начин.
Както се изясни, основен въпрос е следният: е ли Апостолската църква идеал, който да гоним, или християнството е еволюирало и нарастнало, надминавайки основата на апостолите. Сега остава да разберем и че Християнството е отбелязало качествена стъпка напред, ставайки официална религия на държавата при Константин (както прочетох в една православна статия), и съвсем ще станем като мюсюлманска теокрация.
Поздрав,
А.