Здравеите!Занимавам се професионално с рисуване на икони и темата ме заинтересува.
Много првославни христиани не знаят как да защитят иконопочитанието,както и не знаят как правилно да отдават подобаващото служение на иконите.
На първо място,иконопочитанието не противоречи на втората божия заповед,защото иконите не са идоли и кумири,иконите са образи,които не са идентични с първообраза,те само ни напомнят за него.Както пазим снимка на любим човек и когато я погледнем мислите ни се насочват към него.без обаче да приемаме снимката за самия човек,така и иконата ни насочва мислено към Бога,към светиите към Богородица,и всички наши небесни закрилници.Кланяйки се на иконите ние се покланяме на първообраза които стои зад тях
Освен това от гледна точка на христианската догматика иконата е свидетелство за това че Синът Божий е станал Син Человечески,че словото е придобило плът,или с две думи свидетелство за Боговъплащението.
Относно иконоборческата ерес тя възниква във Византиа през 7-9 век(както всички знаем)и е поддържана от правителството и част от духовенството.Непосредствен повод бил стремежът на византийските императориЛъв Исавър,Константин Копроним и Теофил да обединят христиани и мюсулмани в еда единна религиозна общност.естествено пречката те виждали в иконопочитанието категорично забранено в исляма
п.с. а за въпроса дали можем да снимаме някои без да се налага да поръчваме портрет-естествено!само че това няма да е икона по простата причина че за да стане някой светец тои трябва да е канонизиран от църквата а канонизацията се извършва след доста условия първото от които е човекът да е починал,мощите му да са нетленни и т. н.все пак можете да си пазите снимки в случаи че някой след години бъде канонизиран
и ето един откъс от прекрасната книга"БОГОСЛОВИЕ НА ИКОНАТА"http://www.omophor.com/omophor/files/books/extracts/ex_uspenski.pdf