Чистото сърце е сърце без лукавство, без задни мисли, казва нещата такива, каквито са.

Пример за лукаво сърце: Светогорски монах казва на стареца си:
- Отче, имам помисъл да отида в Солун.
- Значи, чедо, искаш да отидеш в Солун?
- Не, не аз, отче, а помисълът така ми казва. Но аз му се противопоставям и искам да си стоя в килията. Това е дяволът, който ме изкушава, но аз се боря с него.

С думите може лесно да се спекулира - старците обаче не са нито философи, нито академични богослови, които се хлъзгат лесно по несъвършенството на човешкото слово. Казват нещата просто, за разлика от нас, които четем неща, които не сме изживели и затова особено се страхуваме да не сбъркаме някоя дума.

Какво да ти кажа, за етичните християни е много трудно да направят някакъв обрат в мисленето си. Не вземам сериозно думите ти, да се оставят на греха, за да придобият чисти сърца. Старецът е видял, че у тези младежи няма полвинчатост, ненавиждат лицемерието и т.н. Всичко това позволява на Бога да действа у тях и да им се открие в подходящ момент, когато са готови да Го познаят. Тогава и животът им в Църквата ще бъде лишен от лицемерие и самооправдание. Става дума за задължителна предпоставка, върху която да стъпи здравият духовен живот. Обратното на тях са хората, които са изградили около сърцата си бетонни конструкции от обяснения, теории и всякакви други изкуствени неща, зад които крият най-вече комплексите си.

Духовното сърце е нещо различно, това е целта на нашия християнски живот - изчистването на страстите от него обаче се върши не от нас, а от Светия Дух.

Не знам какво да направят етичните християни - аз също съм един от тях, защото такава е закваската на църковния ни живот днес. Във всеки един случай началото трябва да е един болезнен вик на сърцето - Господи, не издържам повече така. След като веднъж сме заквасени с този квас обаче, вече сме тръгнали по заобиколния път - и май трябва да загубим всичко, дето имаме досега за духовна утеха, за да разберем кое ни липсва.

Може би една отправна точка за размисъл са парадоксалните думи, които цитирах в друг постинг: Христос не е морален, а който Му харесва, спасява. Който не Му харесва - не го спасява.
В тези думи няма богохулство.

Ne vseki, koito mi kazva Gospodi, Gospodi, shte vleze v CARSTVOTO NEBESNO