Като те слушам как говориш за греха като онтологическа отдалеченост от Бога и алтернативата, която предлагаш, не знам защо си представям следното: стоим си с Бога от двете страни на една улица, онтологически разделени, и стъпка по стъпка, отсичайки греховете си се приближаваме до Отца, докато накрая се озовем в обятията Му. На пътя има и регулировчици, пардон, свещеници, които ни окуражават и ни казват, че сме на прав път, респективно – че сме отскочили три крачки вляво от вярната посока. Да ти кажа, дали по твоя начин, стъпка по стъпка или както вярва cave, че с един скок ще стигнем до Отца, за мен няма голяма разлика. Става въпрос за принизяването на хрисиянството до едно нравствено учение, спазването на което те отвежда до Бога. И така пак опираме до сядането на масата на етиката, което теб така те възмути. Пък че ще сложим в гозбата думи като метанойя, погребване в Христа (второ), онтологическа разделеност и други от това вкуса не се променя.

В горната връзка да разясня, че под чисто сърце старецът Порфирий разбира сърце без лукавство. Единствена основа за реален духовен живот. Онтологическо понятие, няма връзка с етиката, затова не се разбрахме...

“Христос не е морален, а спасява, който Му хареса” е синтез, макар и да провокира, на цялото православно учение за спасението. Случката със стареца Порфирий, която ти отказа да коментираш по същество, е синтез на същото. Слава Богу, поне разбрахме, че съвременните старци са престанали да бъдат за вас авторитети. Казваш, че подобен поглед към човека противоречи на цялата православна аскетика и догматика. Е, чак пък на цялата. Но на твоята догматика, не се съмнявам.

Наскоро един мормон тук в клуба, сподели, че библията говори за политеизъм, а не за монотеизъм. Един ходжа неотдавна възторжено ми обясняваше същото. Преди години ми идваще да ступам една позната, която правеше някакви асоциации между теб и харизматичния им гуру. Това разбира се също нищо не доказва, но е показателно, че всеки разбира това, което му се иска. Относно Распутин нека бъдем по-внимателни, щото последните публикации показват, че св.Йоан Кронщадски може би въобще не е сбъркал за него. Предлагам ти в други изказвания да го замениш с Бел Ами, Дон Жуан или нещо от този род.

Но виж, в едно нещо имаме пълно единодушие. Между твоята догматика и догматиката на стареца Порфирий стои бездна непреодолима. Ако бе я прозрял, той не би си отишъл от този свят некръстен, безблагодатен и онтологически отдалечен от Бога.


P.S. За мен лаик не е обидна и профанна дума. Не ме интересува с какво значение е влязла в употреба, включая и това, което ти ползваш - мирянин. Смисълът на думата е народен, по нищо не различаващ се от най-малките. В Христа изчезват сакралното и профанното. А когато говоря за власт, имам предвид думите на Христа «даде Ми се всяка власт» и последвалото към апостолите «давам Ти власт, каквото свържеш на земята...». Ако под сила (понеже става въпрос за свещенството) имаш предвид благодатта давана при ръкоположението това е друг въпрос. Все пак, за да съм искрен, не вярвам, че при теб и зои съществува ни едното, нито другото. Може да ми се разсърдите, но мисля, че приятелството изключва фарисейството. Бъдете здрави, за мен разговорът в тази тема е приключен.

Ne vseki, koito mi kazva Gospodi, Gospodi, shte vleze v CARSTVOTO NEBESNO