“Оттук изниква и важният въпрос: Кое освещава брака? Законът или нещо друго? Ако е законът, значи трябва да признаем сакрална сила на езическите обичаи, които са за пред кесаря, което е нелепо. В случай, че не е законът, остава да е само едно - любовта между двамата.”

------Привет брате,
нека да обобщим приведените по-горе от мен цитати. 1) Има разлика между “законен брак”, за който се изисква да бъде извършен “свободно и законно” (Лаодикийски събор), явяващ се “съюз и общ жребий цял живот”, и то “само ако е бил сключен до кръщението дори на един от съжителстващите” (вж. Трулски 72) – този брак няма същността на таинство, затова не може да се говори и за “освещаване” или “святост” на този брака, а само за “честност” и “законност”. 2) Само в “законен брак” съжителството между двама, и то ако са спазени по-горните условия, не е блудство. 3) Само “църковният брак”, който в никакъв случай “не е възможен с безбожници, еретици и иноверци”, е тайнство, в което се получава благодатта и връзката бива осветена; защото саво в Христа (знаете, че се полага в самия чин на венчанието приемането на Св. Дарове и от двамата) е възможно “двамата да станат едно”, както ние всички от тълпа ставаме “едно тяло” само и единствено в Св. Евхаристия! 4) От приведените в предишния ми постинг цитати всъщност се подчертава и това, че “законния брак” е нещо много важно и необходимо. Дори БПЦ не допуска ( и то с пълно основание ) до Тайнство Венчание без преди това да има сключен “граждански брак”.
Но, мисля, че въпроса в тази тема беше друг – може ли да се разреши на двама ВЕРНИ да БЛУДСТВАТ, защото те дори нямат “законен брак”?!
Законния брак е поемане на елементарна отговорност и на конкретни задължения спрямо другия - това е минимума, в който може да се въплъти любовта. Не случайно напоследък все повече хора живеят без какъвто и да било брак. Не ми се иска да говоря за психологичната страна на този моден феномен, както и за това дали “любовта” се явява наистина добро алиби за несключването на граждански брак.
Конкретиката на поетите задължения предпазва от размиването на любовта и свеждането й до някакви красиви абстракции, които я умъртвяват.
Няма да пиша за това каква е истинската любов, която е “силна като смъртта” (“Песен на Песните”), в която човек умира за себе си и живее единствено през другия и за другия и в която ти ставаш своя любим, не само защото вече бяха написани толкова хубави неща за нея от Кейв, но защото ми се струва, че вече на нас ни стигат десетките “полуфабрикати”, носещи нейното име.
Истинската любов между двама ( мисля, че вече пояснението е абсолютно необходимо) е възможна само и единствено в Този, Който Е Любов; и нали “истинската любовта беше най-директия начин за преодоляването на страстта”- според светите отци?! Това е риторичен въпрос.

С най-искрени чувства: влюбеният в любовта