да, очаквах да уязвите опонентите си с факта, че се присъединяват към мнението на протестант, но ви моля да отбележите, че не към моето, а към това на библията се присъединяват те и не стават по-малко православни с това (макар, че... ).

въпросите, които вие поставяте са изключително интересни и могат да бъдат разисквани, ако нямате нищо против да продължим, но мисля, че беше редно да бъде окончателно и твърдо разяснено какво казва библията относно самия акт на блудството, без оглед на възможните екзистенциални вариации (за каквито говореше Gergi и които очевидно са обект на старческите думи, които защитавате). сега след като направихме това, можем да стъпим на обща основа и да разглеждаме начините, по които да бъде третиран греха в различните му проявления и случаи. това са именно казусните случаи с които се занимава вашето предание и които са обект на всяко предание - това на юдеите - Талмуда и това на мюсюлманите - Хадисите. Наистина казусните разисквания сами по себе си са санкционирани в положителна светлина от самата библия -
Второзаконие 17
8 Ако се появи някоя работа, която е за тебе много мъчна, да отсъдиш спорни дела отвътре местожителствата си между кръв и кръв, между съдба и съдба, или между побой и побой, тогава да станеш и да отидеш на мястото, което избере Господ твоят Бог,
9 и да идеш при левитските свещеници и при онзи, който ще бъде съдия в онова време, и да ги попиташ; и те ще ти кажат решението на съда.
10 А ти да постъпиш според присъдата, която ти кажат от мястото, което избере Господ; и да внимаваш да сториш по всичко, което те научат.

прочее търсенето на съвет от по-мъдри и вещи в божиите неща лица, които вие наричате старци, не е концепция, която да не мога да разбера. тя присъства в библията и не е за мен, както твърдите "тера инкогнита". въпросът е че по-горният текст от Второзаконие не може да оправдае безумните басни на неспирните разисквания и законови тълкувания и постановления на равините, които четем в Талмуда. Защо ли? Ами защото следващият стих казва
11 Да постъпиш според изяснението на закона, както те научат, и според присъдата, която ти рекат

т.е. изяснението, което ти дават е изяснение на закона, не заобикалянето му, не противоречие с него, не спор с него, а именно начин по който да бъде приложен същия този закон. във вашия случай казусното решение е начин как да не бъде приложен канона. ето това нещо не мога аз лично да приема. казусните разпоредби не са чужди и на павел, като на истински евреин, закърмен с фарисейско мислене. евреите наричат тези казусни, екзистенциални разглеждания - 'khalakhah' - халаха, постановки за това как на дело да бъде живяно благочестието. Именно това са разпоредбите за покривалата на жените, за късата коса на мъжете и т.н. В своето първо писмо до Коринт павел разкрива, че е получил писмо с въпроси от църквата в коринт - ("А относно това, що ми писахте" 1Кор 7.1), хората са питали и то конкретно за младите девствени жени, за идоложертвеното (виж 8 глава) и т.н. - павел дава отговори. именно от 1Кор 7 беше и един от цитатите който получихте от един от участниците.
1 Коринтяни 7
1 А относно това, що ми писахте: Добре е човек да се не докосва до жена.
2 Но, за да се избягват блудодеянията, нека всеки мъж има своя си жена, и всяка жена да има свой мъж.

сега ако приемем, че блудодеянията в този случай говорят за голям промискуитет, а не за това, което Библията по принцип разбира под "блудство" - т.е. секс извън брака, както беше авансирано от Gergi например, то решението на Павел е човек да се ожени за една жена, разбирайки глагола "има" в контекста на библейското разбиране за "имането" - т.е. в брак.
И все пак няма причина да разбираме настоящия текст като отнасящ се до безразборни сексуални отношения наречени "блудодеяния", а не например и до единично блудстване с един единствен човек в посветена връзка (виж Яков 2.10). Разбира се и вие самият казвате, че човекът в солун е бил блудник. цялата дискусия е как да се процедира с такъв човек и вие застъпвате позицията на едно "просветено, мъдро решение", което наричате с вашия термин икономия - т.е. доколкото разбирам правилно разпределение и раздаване на божията благодат с цел спасение.

добре ще се върнем на вашето решение и икономия, само нека малко още почетем от дядото на църквата (той нали все пак е отец и на вашите отци) - павел
8 А на неженените и вдовиците казвам: Добро е за тях, ако си останат такива, какъвто съм и аз.
9 Но, ако не могат да се въздържат, нека се женят, защото по-добре е да се женят, отколкото да се разжегват.

този текст, който ви цитираха и по-горе е ясен. ако не може да има въздържание има само един начин - сватба. брак. да нямаш пари за сватба е ирелевантен довод нямащ абсолютно нищо общо със святото единение с другия. напълно неуместно и смешно е да кажем на Бог "събирам пари за сватба, затова сега не мога да бъда праведен". сватбата не е пиршеството, което я съпътства, сватбата е свят съюз пред Бог, който става за нула време и не изисква пари. парите са нулев фактор. особено в Гърция, където да теглиш кредит е сигурно по-лесно и от тук. така че заповядайте, аз не съм против казусното разискване на конкретни случаи с цел доброто на човека. но вашият случай не издържа и на такава проверка.

извод от Второзаконие - търсенето на съвет от по-мъдри от нас е препоръчано, с цел правилното прилагане на закона/канона, а не с цел заобикалянето му. в този смисъл ровенето из вашето предание трябва да има за цел намирането на текстове, които прилагат казаното от павел, а не го обезсилват, инак похвалата на павел няма да важи за вас -
1 Коринтяни 11
2 А похвалявам ви, че ме помните за всичко, като държите преданията тъй, както ви ги предадох.

извод от 1 кор - павел, който чудесно е знаел какво значи казусни закони и приложения, дава кристално ясен съвет за избягване на блододеянието - сватба. къде е тук понасянето от негова страна на греха на някой? иронията ви към свещениците дето не били толкова духовни та да се нагърбят с това да носят греха на чадата си, е отправена и към павел - защо той не се нагърби със същото ? защото не каза "аз ще се моля и постя за вас докато се ожените"? защо даде съвсем друг съвет ? аз на ваше място не бих иронизирал павел.

извод въпрос - не бива ли преданията и употребата им да са в услуга, а не в ущърб на изрично заявените предания на апостол павел, досежно блудството, сватбата и т.н. аз не познавам старците, които цитирате, но смея да твърдя, че познавам добре стареца павел. нима може да представите някой по-авторитетен от него?

2ри извод въпрос - кога решаваме, че наистина работим за доброто на една душа? когато заобиколим основите на вярата само и само да остане тази душа в църквата? тази болест я има в изобилие в протестантските и евангелски среди, където човек е станал наистина "мярка за всички неща" и угаждането и 'очуването' на Човека е станало висше добро. Вижте жалката ирония в тази позиция (има тонове цитати особено от книгите на царете, и пророците които да опишат това прегъване пред незабавните интереси на човека) - иронията е, че това което ни се струва добро и полезно за човека (макар и малко заобикаляйки божиите думи) в крайна сметка се оказва катализатор за човешкото погубление - искам да цитирам един велик текст
1 Царе 15
19 Защо, прочее, не послуша ти Господния глас, но се нахвърли на користите, та стори това зло пред Господа?
20 А Саул каза на Самуила: Да! послушах Господния глас, и отидох в пътя, по който Господ ме изпрати, и доведох амаличкия цар Агаг, а амаличаните обрекох на изтребление.
21 Но людете взеха от користите овци и говеда, по-добрите от обречените неща, за да пожертвуват на Господа твоя Бог в Галгал.
22 И рече Самуил: Всеизгарянията и жертвите угодни ли са тъй Господу, както слушането Господния глас? Ето, послушанието е по-приемливо от жертвата, и покорността - от тлъстината на овни.
23 Защото непокорността е като греха на чародейството, и упорството като нечестието и идолопоклонството. Понеже ти отхвърли словото на Господа, то и Той отхвърли тебе да не си цар.

забележете, как Саул е УБЕДЕН, чее послушал гласа на Бог и дори разправя как щели да Му жертват сега овците, които Господ не е искал да взимат въобще като корист от врага.
забележете уникалния и велик отговор на Самуил - Бог иска послушание, не иска жертви, не иска епитимии, не иска поклони, иска послушание
забележете непокорството=чародейството, упорството=идолопоклонство.
забележете пряката връзка между "Ти отхвърли словото на Господ" (макар и да продължаваш да твърдиш, че не си отхвърлил Господ, де факто отхвърляйки словото Му отхвърляш Него) и "Той отхвърли теб".

затова, аз съм твърдо за 'разглеждането на парче' - за това да се постараем не с голямата ножица да отрежем човека, а да разгледаме неговия конкретен случай, да седнем заедно с него, да се помолим със сълзи, да постим заедно и да търсим начин да ПРИЛОЖИМ казаното от Бог, а не да го отложим или да му намерим заместител или подходящо време за изпълнение. защото, когато се оженим, ще сме пропуснали момента да изпълним "Не блудствай, Аз съм Господ Твоя Бог"

поздрав