Re: Отново за монах Михаил / Религия и мистика / Православие

Любящото сърце разсъждава и решава различно

Нека подхванем нещата отначало. Това, което казва апостол Павел, че сексуалният грях е смърт, е неоспорим факт. От друга страна обаче сексуалността на съвременните младежи също е реалност и е почти невъзможно да срещнеш девствени младежи. Следователно, сексуалността на днешните младежи също е един неоспорим факт на нашето време. Какво следва от това, обаче? Че всички ще станат жребий на смъртта и няма да се спаси никой?

Отговорът успешно и много вълнуващо ни дава старецът Филотей Зервакос (духовно чедо на свети Нектарий Егински). Един светогорски игумен, сред най-умерените личности там, имал нещастен случай с един от своите монаси, при това иеромонах, който паднал в сексуален грях в Солун. Старецът му се оказал в трагична безизходица. Монахът бил сред най-добрите в манастира и своето падение той преживявал с голямо съкрушение и истинско покаяние, така че игуменът установил, че за този монах падението се превърнало в крила, за да се издигне духовно. От друга страна, каноните на отците са категорични: в подобен случай сваляш епатрахила и не оставят ни най-малка възможност за измъкване.

Качил се на кораба игуменът и се отправил към Парос, за да се срещне с отец Филотей Зервакос, който да му даде някакъв съвет.
Когато старецът изслушал случая, отговорил на игумена:
- Ти ще платиш дълга на монаха и ще го въстановиш пред Бога.
- Не искам да поемам такова задължение – отговорил той.
- Е, тогава – заключил старецът – явно не си разбрал добре ролята си и по-добре да се оттеглиш от игуменството.
Игуменът направил движение на недоумение.
- Отче, каква връзка има между грешката на брата ми и това аз да се оттегля от игуменството?
И той му обяснил:
- Ако не си в състояние да плащаш за чедата си, не продължавай да бъдеш духовен отец. Освободи мястото, за да го поеме този, който може да плаща и да въстановява съгрешаващите пред Бога. Защото не може да има духовно отчество без активно участие в мъките и последиците от греховете на духовните ни чеда.
Игуменът развълнуван се върнал обратно и поел чрез своята молитва и покаяние да въстанови чедото си пред Бога – което чедо не бе неказано според каноните.

Какво означават тези наистина прекрасни думи на мъдрия старец? Че това е ролята на духовните отци и още повече днес, в нашето време. Към децата, които идват в Църквата ще се отнасят търпеливо, свободно и непосредствено, поемайки самите те задължението да положат ответната цена за смъртта, която носи плътският грях на чедата им. Ако не намерим в Църквата хора, които да работят по този начин, няма да ни спасят нито Преданието, нито каноните, нито начетеността на свещениците ни. Всеки старец, който има духовна дълбочина, винаги се отличава от безпределно съчувствие и молитва за болката и страданието на хората. И носи в тялото си пет-шест болести и два-три рака... Питам духовните наставници?
- Ако някой те увери, че молитвата ти за твоите духовни чеда ще бъде много по-резултатна и ще получаваш просимото за тях много по-лесно, ако би приел две-три болести в тялото си, ще се съгласиш ли? Двоумиш се? Колко лъжлив си тогава...

PS Да не си помислиш, че са мои думите...

Ne vseki, koito mi kazva Gospodi, Gospodi, shte vleze v CARSTVOTO NEBESNO