Няколко пъти прочетох откъса от книгата на о. Михаил, защото първоначално си помислих че нещо явно не съм разбрал основната му идея.. Щеше ми се наистина да не съм разбрал, но уви...
И какво излиза? О. Михаил като една "високодуховна" личност има особени права пред Бога и може да РАЗРЕШАВА (БЛАГОСЛАВЯ) на своите духовни чеда да съгрешават, при условие, че той поема ВИНАТА пред Бога...? А бе, хора, това православно ли ви звучи? Тука по-скоро лъха на някакъв миш маш тюрлю гювеч паприкаш от протестантизъм, католицизъм и особено гуруизъм. Благославял им значи о. Михаил по два пъти месечно да се... любят и да се причастяват... Е много си стиснат бе, о. Михаиле, що само по два пъти, като ще поемаш отговорност, поеми повечко, подхождаш с неоправдан монашески ригоризъм!!! "Някой трябвало да поеме вината..." - ми то така дай да пренебрегнем всичките Господни заповеди, разбира се ако си намерим някой толкова жертвен "старец", който да се обяснява с разгневения Бог и да му поняся конското.. пък те младите нека си се обичат, какво толкова.
Случайно да сме забравили думите от Писанието за слепите водачи и къде свършват те и слепите им последователи - в ямата, да ви припомня, т.е. в бездната на самодостатъчността - адското състояние.
Ох, оооох, с риск да възбудя гнева на мнозина ще кажа: подобни "бисери" на "новите старци" ДОКАЗВАТ, че пребиваването извън Църквата постепенно прави човека неспособен да отличава Божието от своето, святото от профанното, въвеждайки като единствен критерий в "духовния" си живот собствените си похоти и старасти. Пак Писанието ни казваше, че непокорните Богу човеци ще търсят и ще си намират учители, които да им гъделичкат слуха и които толкова много ги "обичат", че им благославят да грешат... Не ви ли напомня това на една фраза на Великия инквизитор от монолога му пред Христа (Достоевски, Братя Карамазови)?

Редактирано от zoi на 20.02.05 19:25.