Тази сутрин Ви четох в темата на Armagedon и бях озадачена от вашия пресантиман, че разколи все ще има и руският патриарх не е прав, за съжаление. Според Вас "страшната работа - българинът" щял да бъде виновен за тях. Според мен не може да сте прав за причината за нещата, в цялата работа прозираше едно много дълбоко противоречие. Несъмнено обаче, православната ни църква е обречена да не бъде единна, колкото и да ни е мъчно. Сам го признавате. Исках да Ви отговоря, но не го направих, защото темата на Армагедон е пусната целево, за да дразни и тормози и добре ще стори да си потъне в небитието.
Няма и какво да се лъжем - най-вярващите и добродетелни християни в България, когато са православни, не признават БПЦ. Това всеки от нас го е забелязал. Моите възражения към БПЦ не касаят кой там е масон и пр., но касаят други неща, които съществено и смъртоносно за църквата ни липсват, а другаде просто ги има.
Тезата Ви, че "харесва ни, не харесва ни, но Максим е предстоятелят" също е повече от подлежаща на критика по ред причини. Предполагам, добре ги осъзнавате и сам, не ми се ще, уморена от работа, да се напъвам да оформям изречения, които всеки сам може да си дооформи. Хубаво е да се посъсредоточим върху нехаресването, а тогава да помислим толкова ли е виновен българинът и имате ли право да твърдите, че църквата на българина е по-важна от българина сам по себе си. БПЦ са конкретни хора, кой - масон, кой - Койчо от Княжево.
Не знам какво Ви е направил Прокимен, не знам и Вие кой сте, та така реагирате лично. Той тук вече не пише, така че е долно тук да го нападате. Явно е, че сте искрен, но мога да Ви кажа, че аз съм не по-малко искрена и че това е един от най-благородните хора, с които съм общувала въобще. Волята на държавна сигурност от годините отпреди моето рождение не може да определи кому ще целувам ръка и от кого ще реша да поискам благословия. Това, че можете да ме анатемосате (като езически жрец!) тук, в този форум, който вече доволно много ме измори с организираните злонамерени агитки (много меко се изразявам!) изобщо не ме притеснява ни най-малко и не бих си ампутирала от съзнанието и сърцето това, което преживявам, това, в което съм убедена и това, което ме прави човек.

...Pinson, pinson, pinson, pinson,
Comme c'est curiеux, les noms...