Тъй като упорито пропускате важни места от Евангелието, разкриващи факта, че плътта на Христос след Възкресението е от друго естество в сравнение с нашата плът например, което й дава независимост от страстите и я прави по особен вид свърхестствена, предлагам да обърнем внимание на някои "дреболии".

1. Мария Магдалина и другите виждат Христос като "момък, облечен в бяла дреха" (Марк. 16: 5).

2. В същото време се явява "в друг образ" на двамата пътници (Марк. 16: 12). Те разговаряха дълго с Него, но не можеха да Го познаят (Лука 24: 16). Казва се, че очите им били потиснати и не можели да го видят съвсем ясно, но фактът, че не са можели да Го познаят по гласа Му, показва, че вече си имаме работа с тяло и с плът от друго естество, без да говорим за призрачност, защото прирзрачността е измама.

3. Най-важният момент - Христос се появява сред учениците си изневиделица и те Го мислят за дух (Лука 24: 36), т.е. призрак. Красноречиво доказателство за естеството на Христовото тяло след възкресението - то е независимо от материалните условия и препятствия.

Ако и след тези доказателства продължавате да упорствате в начина си намислене, значи просто умишлено си затваряте очите или се опитвате да шарлатанствате. Време е да разберете, че няма никакъв начин да разсъждавате за природата на нещо, което излиза извън рамките на природните закони. А в случай, че излиза извън тези рамки, никакви приятели физици не могат да Ви помогнат. Просто се придържайте към Писанието. На този етап само се опитвате да заблуждавате, че се придържате. Единствено Писанието може да бъде източник на познание по този въпрос - природата на възкресеното тяло.

А според същото Писание природата на това тяло е едновременно материална и нематериална, едновременно е плът и не-плът: в един момент притежава плътност също както нашите тела, храни се, а в друг изчезва, появява се изневиделица, променя се пред сетивните ни очи. Това е тяло, което е станало свободно от зависимостите на материята, но в същото време тези свобода му дава и възможността да приема материален облик и да си служи с материята по същия начин, по който го правим и ние.

Ето защо отците на църквата предпазливо се въздържат да дефинират естеството на плътта след възкресението и говорят за нейния подчертано одухотворен характер, защото разликата между духовното и телесното не е на базата на някакви субстанциални различия, а на базата на отношенията свобода/зависимост. Православната антропология е монистична, Библейски монистична, а не платонически дуалистична като вашата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от H. Aнтoнoв на 12.02.05 19:42.