|
Давам половината, до довечера и другата.
Оригиналът
СТРАННИК
Отде идваш Ти? Къде постоянно живееш?
Где бе досега? Защо досега ме остави
самотен, сирак, в нищета, във ужасната смърт?
Сега Те познах и познах, че такъв съм без Тебе -
без Тебе съм в бедствие, хвърлен пред тъмния ад,
в дълбока безизходна пропаст. Недей ме оставя!
Не мога без Тебе! Оставиш ли ме, пак ще падна
до адските двери, пак в пропаст,
пак в непоносима и неизразима беда.
Ти идваш – не Те виждам как;
Виждам, че си дошъл,
но не с плътски очи, а усещам!
Ти не ми даваш време и начин да мисля: “Ти кой си”?
Неочаквано се появяваш в душата,
о Невидими, Непостижими!
С неизказана тихост и недоловимост
но с властта и мощта на Творец
ти променяш изцяло човека: изменяш, наново твориш,
пак съзиждаш и обновяваш сърце, ум и тяло!
Ти, Силний, влизаш в дома,
връзваш мощния враг, похищаваш домашната утвар -
похищаваш я не за погибел – за мое спасение!
И домът и домашната утвар – съдини
бяха Твои преди; за Себе Си Ти ги устрои.
Те – умът ми, сърцето ми, тялото ми –
моят дом и съдините в него
се предадоха после във горестен плен
сами на жестокия хищник.
Те – умът ми, сърцето и тялото ми -
досега действаха под властта на жесток господар.
Ти дойде; те минават под Твоята власт,
под светото, блажено влияние Твое.
Как да Те нарека? Как да кажа за Тебе на моите братя?
Как да им съобщя името СТРАННИК -
Странник, Който се отби под покрива на моята душа,
под покрив овехтял, напълно разрушен,
открит за ветрове, за вихри, дъжд и сняг,
под покрив подходящ за животинско стадо...
Какво намери в моето сърце?
Там идваха един през друг
различни помисли за грях
и влизаха без съпротива,
намираха, като във ясли,
като в корито на свине
любимата за тях храна -
разнообразни страстни чувства?
О струва ми се – вече знам
аз името на своя Гост!
Но като виждам колко съм нечист - не смея да Го кажа!
Велико и всесвято име, и да го кажа само неблагоговейно
ще падна под осъждане!
Колко по-страшно е тогава
че в мен присъства Сам Носителят на името!
Но Ти си тук! Безмерната Ти благост Те доведе при скверния грешник, за да познае достойнството на човека и за какво е сътворен той, да вкуси с опита си и да види с усещането си, колко благ е Господ (Псал 33:9) – и така да остави пътя на беззаконията, да напусне любимото си блато от смрадни страсти, да се погрижи да придобие чистота чрез покаяние, да стане Твой Храм и жилище.
И как да назова витаещия в дома ми, витаещия в мене Странник? Как да назова чудния Гост, дошъл да ме утеши в моето изгнание, да ме изцели от болест неизцелима, да ме извади от мрачна пропаст, да ме изведе на злачното Господне поле, да ме насочи по прави и святи пътеки; дошъл да премахне непрогледната завеса, която досега лежеше пред очите ми и закриваше величествената вечност и моя Бог? Как да назова Наставника, Който ми възвестява учението за Бога, учение ново и древно, учение Божествено, а не човешко? Да го назова ли Светлина? Аз не виждам светлина, но Той просветлява ума и сърцето ми повече от всяко слово, повече от всяко земно учение, без думи, с неизразима бързина, с някакво странно – така ще изразя неизразимото – докосване до ума или може би действие в самия ум. Да го назова ли Огън? - но Той не ме изгаря, напротив – приятно ме оросява и прохлажда. Той е като някакъв полъх (3 Царства 19:112), но от него бяга като от огън всяка страст, всеки греховен помисъл. Той не произнася никакви слова – не произнася и в същото време ми говори, учи ме, чудно и таинствено пее с неизказана тихост и недоловимост, като изменя и обновява ума и сърцето, докато те се вслушват в Него сред безмълвие, във вътрешната стаичка на душата. Той няма образ, нито вид, нищо чувствено няма в Него. Той е напълно невеществен, невидим, крайно недоловим: внезапно, неочаквано, с неизказана неусетност се явява в ума, в сърцето, постепенно се разлива в цялата душа, в цялото тяло, спира действията на плътта и кръвта, съединява разединените части на човека, прави цяло естеството ни, което е раздробено от страшното падение, както се пръсва при падане глиненият съд. Като види възсъздаването – кой не би познал ръката на Създателя, Който единствен има власт да твори и да съзижда отново?
Досега говоря само за действието, без да назовавам Действащия. Страх ме е да Го нарека по име! Вижте ме, братя, разгледайте, какво става вътре в мене!Вие ми кажете – какво се извършва в мене? Вие ми кажете – Кой го прави? Чувствам, усещам в себе си Странника. Откъде е дошъл, как се е явил в мене – не знам. И след явяването Си Той остава невидим, напълно недоловим. Но Той присъства: защото действа в мене, защото ме владее, без да отнема свободната ми воля, а като я увлича подир Своята воля чрез неизказаната й святост. С невидима ръка Той взе ума ми, взе , взе сърцето, взе душата, взе тялото ми. Едва усетили тая Ръка, те оживяха! В тях се появиха нов усет, ново движение – усет и движение духовни! Досега не познавах тия усещания и движения, дори не знаех и не предполагах, че съществуват. Те се явиха – и от явяването им се скриха или сковаха плътските и душевните усещания и движения; новите се явиха, като живот, а предишното състояние изчзна като смърт. От докосването на Ръката до цялото ми същество умът, сърцето и тялото ми се съединиха, станаха нещо цяло и единно и после се потопиха в Бога – и там стоят, докато ги държи там невидимата, непостижима, всемогъща Ръка. Какво чувство ме обзема там? Цялото ми същество е обзето от дълбоко, таинствено мълчание, извън всяка мисъл, извън всяко мечтание, извън всяко душевно движение, предизвиквано от кръвта; упокоява се в съботен покой и в същото време действа цялото ми същество под управлението на Светия Дух. Това управление е необяснимо с думи. Аз съм като упоен, забравям за всичко, храня се с незнайна, нетленна храна, намирам се извън всичко чувствено, в областта на невещественото, в област, която е не само над веществото, но е по-високо и пт всяка мисъл и всяко понятие: не чувствам и самото си тяло. Очите ми гледат и не гледат, виждат и не виждат; ушите ми чуват и не чуват; всичките ми телесни части са упоени – аз не се държа на краката си, хващам се с ръце за нещо, за да не падна, или лежа паднал на одъра, като в някаква безболестна болест или в безсилие поради преизобилие на сила. “Чашата Господня”, чашата на Духа господарски ме опиянява (Псал 22:5). Така прекарвам дни, седмици!.. и времето се ускорява!.. Дивно мълчание обгръща ума, сърцето, душата, които с всичка сила са се устремили към Бога и са се изгубили – така да се каже – в безкайното движение към безпредела; това мълчание е в същото време и разговор, но без думи, без променливост, без мисли, по-високо от мислите.
Странникът, Който върши всичко това, има необикновен глас и слово, които говорят без глас и думи и биват чути таинствено. Търся в Писанието, къде се споменава за такива действия, за да позная, кой е чудният Странник, и неволно се спирам на думите на Спасителя: ..Иоан 3:8. Как да наречем самото това действие? - То примирява, съединява човека със самия себе си, а после с Бога: не може да не познаем в това въздействие полъха на благодатния Божий мир, който превъзхожда всеки разум.. (Филип 4:7) и бива подаван от Светия Дух, Който идва при човека и обновява човека. Точно! При това въздействие умът и сърцето на човека стават евангелски, стават Христови: човек вижда Евангелието написано в себе си, на скрижалите на душата, от пръста на Духа.
Ако някой, като чува от устата на грешника велики думи за действията на Духа, се колебае от неверие и се смущава в мислите си, като предполага, че описаното действие е действие на бесовската прелест – такъв нека отхвърли хулните си помисли. Не, не! Не е такова действието, не са такива свойствата на прелестта! Кажи ми: присъщо ли е на дявола, на врага, на убиеца на човеците, да става техен лекар? Присъщо ли е за дявола да съединява в едно разсечените от греха части и сили на човека, да ги извежда от робството им под греха на свобода, да ги изважда от състоянието на противодействие, на междуособна борба – до състоянието на свещен мир в Господа? Присъщо ли на дявола да извежда човека от дълбоката пропаст на незнанието за Бога и да доставя живо, опитно Богопознание, което няма вече нужда от никакви доказателства отвън? Присъщо ли е на дявола да проповядва и подробно да обяснява за Изкупителя, да проповядва и обяснява за приближаването към Изкупителя чрез покаяние? - Присъщо ли е на дявола да възстановява в човека образа, от който той е изпаднал, да привежда разстроеното подобие в ред? Присъщо ли е да ни донася вкусване на бедността по дух и заедно с това до възкресение, обновление, съединение с Бога? Присъщо ли е на дявола да ни възнася на висотата на Богословието, на която човек става като несъществуващ, без мисли, без желания, цял потопен в чудно мълчание? Това мълчание е изчерпване, пресъхване на всички сили на човешкото същество, които са се устремили към Бога и – тъй да се каже – изчезват пред безкрайното Божие величие (Иов гл. 42). - Различно действа прелестта и различно – Бог, безпределният Господар на човеците, Който е и продължава да бъде техен Създател. Онзи, Който е създал и възсъздава – нима не пребивава завинаги Създател? И тъй, чуй, най-възлюблени брате, чуй с какво се различава действието на прелестта от Божественото действие! Прелестта, когато пристъпи към човека, било с мисъл, или с мечтание, или с някакво трудно определимо мнение, или с явление, видимо за чувствените очи, или с глас от поднебесната област, осезаем за чувствените уши – във всички тия случаи, винаги тя пристъпва не като неограничена господарка, а като прелъстителка, която търси съгласието на човека и чрез съгласието му приема власт над него. Винаги действието й, било вътре в човека или във външната природа, е действие отвън; човекът може да го отхвърли. Прелестта винаги бива посрещната от някакво сърдечно съмнение; не се съмняват за нея само хората, над които тя решително е взела властта. Прелестта никога не съединява разсечения от греха човек, не спира движенията на кръвта, не наставя подвижника към покаяние, не го унизява (омаловажава) пред него самия; напротив, тя възбужда в него въображението, раздвижва кръвта, донся му някакво безвкусна, отровна наслада, тънко, недоловимо го ласкае, внушава му самомнение и поставя в душата идола аз.
Божественото действие е невеществено: не се вижда, не се чува, неочаквано е, невъобразимо, необяснимо чрез никакви сравнения от тукашния живот; то идва и действа таинствено. Първо показва на човека греха му, прави греха да нараства в очите на човека, непрестанно държи страшния грях пред очите на човека, довежда душата до самоосъждане, показва й нашето падение, тази ужасна, тъмна, дълбока пропаст на погибелта, в която е изпаднал нашият род чрез съгрешението на Праотеца; после малко по малко дарува удвоено внимание и сърдечно съкрушение по време на молитва. Като подготви по този начин съсъда, внезапно, неочаквано, невеществено се докосва до разсечените части – и те се съединяват в едно. Как се докосва? - не мога да обясня: нищо не съм видял, нищо не съм чул, но виждам себе си изменен, внезапно усещам, че съм станал такъв от действието на Самовластния. Създателят ни действа при пресъздаването, както е действал при (изначалното – ск.м.) творение. Кажи ми: изваяното от земната пръст тяло на Адам, когато е лежало още не оживотворено с душа пред Създателя - можело ли е да има понятие за живота, усещане на живота? И когато внезапно било оживотворено с душа – можело ли е предварително да размисли, дали да приеме душата или да я отхвърли? Сътвореният Адам внезапно се усетил жив, мислещ, желаещ! С такава внезапност се извършва и Възсъздаването. Създателят е бил и е неограничен Господар – действа самовластно, над естеството, над всяка мисъл, постижение, безкрайно тънко (недоловимо), напълно духовно, невеществено.
Но ти още се колебаеш от съмнение! Гледаш ме и като виждаш пред себе си такъв грешник, неволно се питаш: нима в тоя грешник, в когото действието на страстите е така явно и силно – нима в него действа Светият Дух?
Справедлив въпрос! Той довежда и мене до недоумение и ужас! Увличам се, съгрешавам; прелюбодействам с греха, изменям на моя Бог, продавам Го за мерзостната цена на греха. И въпреки моето постоянно предателство, въпреки изменническото ми, вероломно поведение – Той остава неизменен. Като незлобив, Той очаква дълготърпеливо моето покаяние, с всички средства ме привлича към покаяние, към поправяне. Нали си чувал какво говори в Евангелието Синът Божий? .. Мат 9:12. Така е говорел Спасителят – така е и действал. Той вечерял с митарите и грешниците, довеждал ги – чрез обръщането към вяра и добродетел – до духовно родство с Авраама и останалите праведници. Ти се удивяваш, поразен си от безкрайната благост на Сина Божи? Знай, че също тъй благ е и всесветият Дух – също така жадува за спасението на човеците, също така е кротък, незлобив, дълготърпелив и многомилостив Духът – едно от трите равночестни Лица на всесветата Троица, които съставят неслято и неразделно едното Божествено същество (?) и имат едно естество.
|
Преводът за Камъче
