Ако четем внимателно евангелските събития след възкресението на Христос, не може да не ни направи впечатление, че прославеното тяло Христово е променило своята природа, като се е освободило от зависимостта на страстите. Христос се храни пред учениците си, само за да ги увери, че възкресението е истинско.

Под влияние на Аполинарий още в древността някои са смятали, че в един момент Христос е "захвърлил" тялото си, което кардинално противоречи на православната монистична антропология. Св. Григорий Богослов казва с езика на апофатическото богословие, че Христос ще дойде едновременно "не в плът, но не и безтелесен". Коментаторът на този текст обяснява тази антиномия така: "Плътта Христова вече не е подложена на естествените и земни страсти, например глад, жажда..., но въпреки това Той не е безтелесен, тъй като не е премахнал природните свойства на тялото като триизмерността, формата и прочее от този род". По-нататък коментаторът подчертава обоженото тяло ще притежава плът, но тя ще бъде нещо средно между плът и "нещо безтелесно".

Издигането на Христос в небето изобразява изправянето на цялото паднало човешко естество и по никакъв начин не може да ни застави да мислим, че Христос се е качил на някои космически кораб и е излетял към близка планета, където е седнал "отдясно на Отца". "Аз и Отец едно сме", това важи и преди и след възкресението, тъй като Бог е един и неизменен. Десницата на Бога не може да се разбира буквално, тъй като както отбелязва и св. Иоан Дамскин, Безграничният или Неописуемият не може да бъде ограничен от категории като ляво и дясно. Десницата е образ на славата Божия (срв. Точно зложение на православната вяро, кн. IV).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от H. Aнтoнoв на 08.02.05 11:54.