|
Нека си дадем сметка, братя и сестри, за нашето място в света. Нека заложим на духовния реализъм и здравата рационалност, и да оставим мистицизма и окултното на хората, които се чувстват наистина призвани за тях. Нека и не забравяме подводните камъни на йерархокрацията и да приемем Господа, Иисус Христос, като наш истински Добър Пастир.
Предлагам на вниманието ви Братя и Сестри проповедта от 27 януари на римския епископ Йоан Павел ІІ във връзка с духовното общуване м/у римокатолиците и ортодоксалните християни:
Духовно общуване с Ортодоксалната Църква
<i>Credo in Spiritum Sanctum Dominum et vivacanteum...</i>
Вярвам в Светия Дух, Господ и Творец на Живота...
Тази опора на Апостолите и на Отците е била тържествено изповядвана и преподавана, за да бъде изповядвана, от Събора на Константинопол през 381 година. Ние... в духовно единство с нашите Братя, които извършват юбилейната литургия в Катедралата на Вселенския Патриархат в Константинопол, жадуваме да я изповядваме, като учим на същата чистота и сила през настоящата година... чистотата и силата, с които е била изповядвана и преподавана от почтения Събор преди шестнадесет столетия.
Ние също жадуваме да подновим преподаваното на Втория Ватикански Събор в неговата светлина, преподаваното на този събор в нашето време, даващо свидетелство така велкодушно за действието на Светия Дух, Господ и Творец на живота, в цялата мисия на Църквата.
Ние следователно желаем да приложим този Събор в практиката на живота, Съборът, който се е превърнал в глас и задължение на нашите поколения и да разберем ученията на древните Събори по-пълно, в частност този, който се е състоял преди хиляда и шестотин години в Константинопол.
Ние спираме погледа си върху мистерията на едното Тяло, което се състои от различни части; в тази светлина, ние изразяваме желанието с подновена ревност, че <i>това съединение може да бъде завършено</i>, съединението в Христа, към което сме призовани - по думите на Св. Павел - всички, които сме "кръстени" в единия Дух, за да образуваме едно единствено Тяло"; всички които сме пили от един единствен Дух."
Ние изразяваме това желание с подновена ревност, особено на тои ден (27 януари), когато си припомняме времената, когато Църквата е била единна. Ето защо ние силно изплакваме,
"О, най-благословенна светлина,
влез дълбоко
в сърцата на нашите вярващи."
|
проповед от Рим
