Предрага ми Лия,

Днес забелязах новооткритата Ви тема през обедната ми почивка на работа и побързах само да дам сигнал, че съм я забелязъл. С нетърпение се връщам у дома и бързам да Ви благодаря всесърдечно, че открихте тази тема, която влиза в църковната ни история с факта, че за пръв път се поглежда от една друга страна, за която национализмът ни не е позволявал да се каже истината.

Напълно приветствам патриотичните Ви чувства и никак не си мислете, че съм народен предател. Във Вашата национална ревност ще стигна по-далече от Вас и с риск да настроя цял свят срещу себе си, ще кажа и друга истина, че свети патриарх Фотий е ЛИЦЕМЕРИЛ най-политикански и далече не по християнски с Кирило-Методиевата мися.

Няма да се спирам за неговото НЕКАНОНИЧНО назначение от императора и незаконното сваляне на каноничния патриарх Игнатий. Открай време православието злоупотребя с тези понятия "каноничен" и "неканоничен". Ще спра вниманието Ви само на патриаршеското лицемерие. Той изпраща учениците си на оня край на света да проповядват на разбран славянски език и бил уж привърженик да се служи на народните езици, а лицемерно се правел че не вижда и не чува духовните нужди на съседните българи и желание на българския владетел.

Патриарх Фотий се е противопоставял най-енергично срещу въвеждането на славянския език в България. Прочее, истината за Кирило-Методиевата мисия си е чиста ПОЛИТИКА. Затова и св. Методий е напуснал в крайна сметка Цариградската Патриаршия и умира в клира на римския първосвещеник.

Историята като богословието може да се оприличи на двулицев ЮРГАНСКИ ЧАРШАФ.

Съзнателно провокирах с този въпрос за ЕКЗАРХИЯТА и Ви благодаря чистосърдечно, че отворихте темата. Тази тема би могла да омекоти създалото се напрежение и злоупотреба с въпроса за "РАЗКОЛА".

Искам да уважа чувствата на всекиго и да изразя уверението, че Бог ще ни е съдия кой доколко несъзнателно и тенденциозно ЛЪЖЕ и ПОДВЕЖДА неспособните да употребят сивото си вещество за размисъл, когато съвестите са приспани, а на някои и жигосани (това са технически термини от богословската дисциплина "Християнска етика").

Ако проследим въпроса за т.н. "ЕКЗАРХИЯ", колкото и несправедливо гърците да са унищожили националната ни църква, то сам по себе си актът на първооснователите на самостоятелната Българска Църква е РАЗКОЛ чиста проба. Няма да заговорвам и за масонската партия на видни българи в това дело. Не забравяйте, че първият превод на Маркс на български език е направил не някой друг, а "екзарх" Йосиф.

Та въпросът ми към Вас и Игнатиус, който ми изпраща бележки от типа "сапунени мехури" беше ясен, недвусмислен и не случаен: какво ще рече "ЕКЗАРХ" и що е ЕКЗАРХИЯ.

В българския случай, тези термини са чисто и просто АБСУРД

Ако църковните журналисти побързаха да пишат за "самозвания" Инокентий и за мен, че съм се мотаел като самозван епископ, те демагогски премълчават ИСТИНАТА, че Българската ЕКЗАРХИЯ е чисто и просто САМОЗВАНЩИНА.

Екзархът е представител на ПАТРИРХ и само последният определя каноничните граници на въпросна екзархия или екзархат. Българите се отделили самочинно и подвели целия народ в РАЗКОЛ, като го предрешили с наименованието "ЕКЗАРХИЯ". От канонична гледна точка, това си е не само РАЗКОЛ, но българите са обвинени и не случайно в ЕРЕС, разкъсвайки ЦЪРКОВНОТО ТЯЛО не по духовни, а чисто и просто националистични причини.

Ако тогавашните самозванци в раса сторили историческа крачка в името на българщината, то защо днес да не се приеме за нормално, че загрижени хора за душеспасението си напускат широкото поле на т.н. "Б.П.Ц.", която отдавна е загубила всякакво християнско съдържание. Не с хула, а с кървяща болка ще кажа, че отец Людмил ще да има право в онзи страшен израз за "причастието отрова", срещу който така яростно въстанах в някогашната тема.

Наблюдавайки хода на отдалечаване от Христа и евангелските истини, питам се доколко са валидни и тайнствата на тази външна патриаршеска форма, която все повече и повече заприличва на евангеска варосана гробница. Боя се, че Б.П.Ц. никого не спасява и нищожно малко свещеници все още поддържат мъждукащата духовност сред православните българи.

Понеже темата беше за ЕКЗАРХИЯТА, която годишнина богословът и държавник Иван Желев с Дядо Неофит ще организират най-тържествено, то пак се връщам на синодалния официоз, станал трибуна на нехристиянски проповеди и долнопробни ЛЪЖИ и ЗАБЛУДИ.

Някакъв платен лъжец, вживяващ се от висотата на своята прелестънест, че едва ли не е съвременен "УЧИТЕЛ" на Църквата (понятие от патрологията), се беше изсилил да обяснява на немислещото стадо човекоподобни говеда за "крадените антиминси" на Инокентий. Само дето мошенникът църковен писател не казва на читателите си за действително откраднатите гръцки антиминси от самозваната БЪЛГАРСКА ЕКЗАРХИЯ.

Някои сладкодумни ДЕМАГОЗИ се опитват да представят всяка съпротива на езическата РАЗКОЛНИЧЕСКА ПАТРИАРШИЯ като някакво сектанство. Не обясняват на пасящите трева псевдо-православни не е ли имала просектански характер и самата ЕКЗАРХИЯ, лишена от духовни подбуди, а преизпълнена с национализъм и про-масонска политика.

Ако уважаваният от Вас епископ Николай поставя под съмнение благодатността на ръкополаганите при Митрополит Инокентий духовници, то кой ще се намери да обясни логично тази му налудничавост, съпоставяйки актуалния проблем с някогашния в ЕКЗАРХИЯТА.

Никой от православния свят не е съслужил с българите и ако замълчали за българската ерес, то и досега гърците ни смятат за схизматици, а много руски духовници ни смятат за езичници.

Прочее, благодатни ли са тайнствата в разколническата ЕКЗАРХИЯ? Защо са служили на КРАДЕНИ антиминси и откъде са взели благодатта за да се облагодатят, че днес да са ИСТИНСКАТА ЗАКОННА ЦЪРКВА?

Въпросите ми са по-скоро към ДЕМАГОЗИТЕ от "Църковен вестник", които подвеждат наивните лапачи на летящи мухи.

Редактирано от Prokimen на 22.01.05 23:19.