Здравей и ти бодливи приятелю (макар че точно ти винаги си бил деликатен),

С последния ти абзац съм съгласен разбира се. Колкото за изобличението... може би си прав. Но все пак мисля, че една истина независимо от кой казана пак си е истина. Друг е въпросът, че тя понякога не се казва по подходящия начин.

По-добре ли е да си налягаме парцалите когато разни политици, журналисти, учили-недоучили хулят и тъпчат вярата ни по всякакъв начин? Наистина клира не е в много по-изгодно положение от нас миряните понеже не се ползва с твърде широка обществена подкрепа. Не може да разчита на онези митични 85% православни в България, които са само на хартия, а само на онези, които ходят на служба и които и без това усещат и избягват хулите. Така че едва ли епископата трябва да опере пешкира. Всички знаем тежестта на положението. Истината обаче е и, че докато не се обърнем за помощ свише нищо няма да излезе от това.

И наистина не е целта да се търси под вола теле за да се напада епископата. В Църквата отговрността на епископа е голяма, затова и властта му е голяма, но както отговорността му не е безгранична така и властта не е. Тези, на които е епископ (ама наистина, а не по местоживеене) имат право да искат от него православно отношение. Тук не става дума нито за бунт нито за революция. Любимеца тук лансираше тезата за енорийските настоятелства и за възраждането на живота в енорията. И той е прав, това е установения начин за нормални отношения без да се заобикаля йерархията и без да откриваме Америка.

А защо Тимотей не се връща в БПЦ? Нали точно това написах последно - никой не е задължен да участва в икуменическата игра на криеница. В БПЦ тя е факт и на никой сякаш не му е ясно каква е истинската православна позиция по въпроса, още повече - говори се сякаш такава не е задължително да има, сякаш тя е невъзможно да ни бъде известна. Освен това в клира няма единно изповедание в тази посока. Ето това е проблемът. Църквата е органическо цяло и не може да се каже, че миряните не са съпричастни към еретическите заблуждения на клириците си, с които твърдят, че са в една и съща БПЦ. Отричането на такова твърдение е насочено направо срещу догмата за единството на вярата и единството на Църквата.

Хайде представи си един епископ, който съслужва с еретици и дори през ум не му минава да се кае - за него автоматично няма какво да говорим, попада под църковен съд и по правилата следва да е запретен. При това правилата действат дори и да няма кой да ги приложи. Втори епископ, който не го осъжда поради разни неизяснени обстоятелства, но не служи с еретици и държи неповредено православната вяра, със сигурност също попада под Църковен съд заради това, че вижда (ако вижда) вълк в овча кожа, но не вдига тревога. Обаче огромната разлика е, че той е подсъден, но може да излезе както съучастник така и невинен дори, а още повече, че не е запретен и е проводник на благодат.

Е, докато се изясни ситуацията може ли да се каже, че всички епископи нямат благодат? Не може да се твърди с категоричност. А може ли да се каже, че тези, които се отстраняват от двамата правят разкол? Също не може да се твърди с категоричност. Ето такива случаи изобилстват в църковната история в разни райони и периоди, а днес нещата в никой случай не могат да се нарекат ясни, затова не обвинявай прибързано Тимотей, историята показва, че не всякога решението е просто и еднозначно.

Поздрави.