Монашеското братство от Славянобългарския манастир "Св. Вмчк Георги Зограф" в Света гора, Атон е благословило първото издание на български в превод от руската книга, отпечатана с благословението на Н.С. Алексий II, Патриарх Московски и на цяла Русия - "Душеполезни поучения" на Светителя Теофан Затворник.

Светителят е роден на 10 януари 1815 г. в семейство на баща свещеник и майка, дъщеря на свещеник. Проникнат от духа на християнската любов, ма 18 години постъпва в духовно училище, а през 1837 г. завършва семинарията с отличие, а след това и Киевската Духовна академия. Последната година от своето обучение взима решение да се посвети на служението на Светата църква в монашески чин. Става магистър по богословие, йеродякон, йеромонах, ректор на Новгородската Духовна семинаиря, професор в Санкт-Петербургската Духовна академия.

През 1847 г. е назначен в Руската Духовна мисия в Йерусалим, където изучава писанията на Светите Отци по старинни ръкописи, устава и житията на древните подвижници. През 1855 г става архимандрит. През 1856 г. става настоятел на църквата към Руското посолство в Константинопол, където продължава да изучава аскетическите писания на православния изток и встъпва в най-тясно общение с манастирите в Атон. В 1859 г. става епископ. През 1866 г. подава молба до Светия Синод да се оттегли на покой във Вишенската пустиня, като замени епархиалното управление с дългоочакваното уединение.

22 години продължил венценосния етап в живота на епископ Теофан, който му дал и второто име - Затворник. Многобройните му творения - писма, статии, преводи, лекции, проповеди - поразяват с всеобхватната енциклопедична широта на неговите богословски интереси. Светителят извършва огромна работа по превода на петте тома на "Добротолюбие", "Невидимата бран", написва "Тълкувание на Апостолските послания", "Начертание на християнското нравоучение".

През 1988 г. на Поместния събор на Руската Православна Църква, посветен на 1000-годишнината от Покръстването на Русия, епископ Теофан Затворник бе причислен към лика на светиите.

Предлаганата книга представлява тематичен сборник от поученията на Светителя, избрани от многобройните му трудове и е в пет части.

Първата част "Божествената основа на света и църквата" има догматичен характер и е представено светоотеческото учение за Бога, в Троица прославян, за Изкупителя, за Христовата църква и нейните пастири.

Втората част "Строежът на човешкото естество в творението" има антропологически характер - човека, облечен в Божията благодат, в неговото трисъставно устройство, за силите на човешката душа и християнските добродетели.

В третата част "Човешкото естество след падението" е показан източникът на злото в тварния свят, човешките грехове и страсти и как да им противостоим.

В четвъртата част "Завръщане към първоначалното състояние на благодатта" се говори за това, че целият ни живот трябва да бъде християнски подвиг за сподобяване с Божията благодат, която е и залог за вечното спасение.

В петата част са събрани отделни мисли на епископ Теофан за насъщните проблеми на обществото и Църквата.

Книгата може да се намери в църквата "Св. Неделя".