Не толкова търпение, а по-скоро никакво желание нямам да чета "Църковен вестник", който не заслужава доверие.

Приветствам обаче повдигнатата от Вас тема за брака като път за спасение. Не зная защо всички се силят върху тази "любов между жената и мъжа", а никой не го е грижа да възпитава децата по християнски, които са уж плод на любовта и най-малко любов родителите проявяват към душеспасението на чедата. Този факт на безразличие към спасението на децата ме кара да поставя под съмнение и същността на любовта между мъжа и жената, т.е., че почти нищо конструктивно няма в нея освен плътскостта й.

Този "път към спасение" ме кара да погледна към монашеството. Мнозина избират монашеството като "път на спасение" и твърде малцина са онези, които не се оприличават като мен на безплодни смоковници, при чийто дънер стои секирата Господня.

Прочее, време е богословите да погледнат малко по-сериозно и на задълженията на съмнителната любов в брака.