За съжаление не съм ходил до този манастир. Дори не знам къде точно е това село. Някъде около Шумен трябва да е, но къде точно - не знам.

Иначе това лято, на връщане от Велики Преслав, с моите приятели решихме да минем не по традиционния път - магистралата за Варна, а южно от нея, по междуселския път, дето излиза при Провадия. Целтта ни беше средновековния манастир при с.Равна, или по-скоро останките от него. Минава се през с.Кюлевча, където има стара и хубава църква и през половин дузина други селца. Бях неимоверно изненадан от красотата по пътя. Не съм и предполагал, че районите южно от досадната и скучна магистрала Шумен-Варна, крият такива красоти. След Мадарския масив, който се пада северно на пътя, започват да се редуват поля и радващи окото със светлосенките си гъсти гори. Полски гори в България, уви, почти не са останали. Много е интересно - равни като тепсия участъци, голи или обрасли с високи широколистни дървета, след което местността се начупва, следват възвишения, самотни и зъбати канари, заоблени долини, и пак равно, и пак чукари и урви...

Най-интересно бе, когато стигнахме при с.Равна. Пълна пустош. Мернаха се някакви хора и ги попитахме за руините на манастира. Упътиха ни на юг, може би на около 500 м. от селото. Тръгнахме натам и признавам си, изненадата от това, което видях, бе толкова силна, че наистина ми секна дъха. Едно че бе малко преди залез, когато слънцето хвърля онези ноповторими огнени отблясъци по короните на дърветата, и второ: както бе равно /с.Равна / изведнъж, без предизвестия, пред очите ни зина огромна, покрита с гори урва, а отсреща, като крепостен зид се редяха масивни, отвесни, шеметно високи, остри и бели като на див звяр канари... Ухаеше на мащерка, тишината бе нарушавана само от птиците, от нашите възгласи, от стъпките ни, а слънцето накървавяваше всичко около нас.

За съжаление никакви останки не открихме. Нищо, преживяното си струваше. Жалко, че нямах камера.