Искренно се моля,един ден да започнем да се разбираме по смисъла на думите не по буквите.Винаги се говори за два плана,един личен и екзистенциален в нашия мисловен свят.Другия е роден от необходимоста да се говори и исказва тази истина на ближните.Точно там е необходима култура на общуването,там е необходимо научното богословие.Защото заслужавали си да се преоткрива "колелото",а не да се надстроява на основата положена от предшественниците ни.Едно ранно християнско произведение "Пастира на Ерм",говори за живота като дава алюзията за строеж.Разбирате ли ме?Не се и опитвайте да се самозалъгвате с това колко "прости" били апостолите..най-видните призведения са писани от учени(ап.Павел)или хора наясно със тънкостите на богословстването(ап.Иоан е приятел на първосвещенника и вероятно е запознат с тънкостите..).От думите ви съдя че сте под влияние на пиетистки идеи.Само въпрос чели ли сте "Мистагогиката" на св.Максим,където този въпрос с богословието е доизяснен..Като приятелски съвет приемете:не смесвайте личното "богословие" с общественното..не се покриват.Имат различен предмет на визуализация и затова успелия в първото не е успял и във второто.Е идеала е и двете..Пагубно е само второто без първото,но аз пак и пак и пак и пак казвам не ти говореш за личното "богословие".А за друго...Всичко което четеш напоследък е приятелски съвет...който е проверен в практиката.Не само на мен а и на други..Това е и част от пътя който трябва да се извърви от всички способни да носят този товар...

Не вярвам в спасението на онзи,който не се труди за спасението на другите.Св.Иоан Златоуст