Преди 6-7 години, на "Солунска", ровейки се из кашоните с книги за по един, два и три лева, попаднах на една напълно неизвестна за мен книжка от известен автор - финландеца Мика Валтари, автор на "Синухе египтянина". Книжката се казва "Черният ангел". Тя не е на богословска тематика, а е един майсторски написан /според мен/ исторически роман, пропит с духа на онази драматична епоха от средата на ХV век - в политически, но най-вече във верови аспект. Написан е под формата на дневник от Йоханес Ангелос – грък по баща, латинец по възпитание. Действието обхваща последните шест месеца преди падането на Константинопол през фаталния 29 май 1453 година. Героите са реални, силни и изпълнени с противоречия личности - и император Константин, и небезизвестният Лукас Нотарас с неговата крилата фраза за турския тюрбан и папската тиара, и монаха Генадий Схоларис, и униатските кардинали Висарион и Исидор, и лъжепатриарха Мамас, и Св.Марк Ефески, Сфорцас, кондотиера Джустиниани, Мехмед, Мурад, Константинопол, Ферара, дори и Варна ...... и унията, и филиоквето, предсмъртната агония, любовта, греха, страданието и изкуплението ....

****
Пп - “Езерните молитви”, воистина е прекрасна книга. Въпреки всичко продължавам да бъде смутен от факта, че канонизирания /наскоро/ от СПЦ Николай Велимирович, е управлявал Охридската епархия в най-мракобесния за православните българи период – период в който се е проляла в пъти повече мирна християнска кръв, от колкото през Илинден или войните, период в който българските свещеници и монаси са били или избивани като кучета или прогонвани и жестоко малтретирани, вкл. и Екзархийските ни владици. И в които престъпления – за съжаление – активно са участвували представителите на сръбските църковни власти.

Редактирано от Anima Mea Tibi Amandi на 02.11.04 22:54.