Отвъд захлупените, тежки утрини, в които никой никого не среща; отвъд забързаната и апоплектична гмеж, в която никой никого не вижда; отвъд полепналите и коварни тротоари, върху които никой никого не спира; отвъд оловните, пространи диалози, в които никой никого не чува; отвъд звъна на телефоните, премигващата електронна поща; отвъд прозорците рамкиращи простора; отвъд вратите, стълбите и асансьорите; отвъд костюмите и вратовръзките; отвъд измамните саксии с невъзмутими кактуси; отвъд печалните листа с неутешими почерци; отвъд изчезналия хоризонт в олющени фасади;
отвъд сега и смътния следобед –
припукват съчки под нозете ми, потъват във вековния килим от наслоена, влажна шума, откъртват камъче, настъпват объл камък; ръцете ми - щастливи и премръзнали, отместват клонките на храсталаците: под всепроникващия октомврийски дъжд, всред влага, всред живителна мъгла, неуловими, бързи облаци, всред багри от ръжда, жълтък и огън, и бистри капки кръв по тръните, всред аромата на упойващата свежа гнилост, всред хилядолетна тишина, всред блаженство и самота, всред този неизбежен и жадуван спомен –
проскърцва старата врата, ръждиви панти, дъжда се стича по челото ми, очите бавно свикват с тъмнината, запалката прищраква, пропуква тънчика свещица, и всичко озарява в светлина и пламък, в световъртеж, във шемет: небе обсипано с искрици, лазур приветлив, подлудяло за живот зелено, аквамарин разлят, мащерка, кантарион, глогини, шипки, розов цвят, божури, тежки гроздове, лозници, последно издихание на прободен смъртно дракон, умиращ лъв, блестящи мантии обляни в пурпур, корони, сакоси с безбройни гънки, с кръстове, с карета, тежки ктиторски контоши, сернистите и задушливи пламъци на Геенета огнена, прохладните реки на Едем, дърво Йесеево и старозаветните пророци, огнената колесница, страховитите Йерихонски тръби, неумолимият Св.Архангел Михаил и Благовестният Св.Архангели Гавраил, серафими, ангели и херувими, лишени от земна страст, печал или умора светии, апостоли, евангелисти - с искрящи нимбове, сребристи ризници, с бдящи копия и обнажени мечове, с подострени пера и изписани книги, с аскетични лица, с раздвоени бради, нашепващи молитви или благославящи със кръсен знак, воини, презвитери, отшелници, ангелогласни дякони, безсребрени лечители, Св.Йоан Кръстителя зовящ за покаяние, Светите братя, Пресветата и Всемилостива Дева с простряния си над човеците покров, Рождество, проповедта при планината, възкресение на Лазар, “Осанна”, “разпни Го”, страстите и мъките Голготски,
и това, без което другото е немислимо – тържеството на Светото Възкресението, и чрез смъртта: победа над смъртта …
***
… дори сега и в смътния следобед.
|