Под лозе се разбира Църквата Христова. Домакин е Бог, работници, които в разно време наченали работа в лозето, са вярващите в Христа, в разни времена повикани в Христовата Църква (по отношение на съвременниците на Христа – в различно време на Неговата обществена дейност, по отношение на всички вярващи от всички времена – в различни възрасти).

Във всички тия времена Бог намирал усърдни работници и ги пращал да се трудят в Своето лозе – Своята Църква, посадена в света като лозе.

Настъпва вечер, означаваща свършека на света, когато Бог ще повика Своите работници да ги възнагради за техните трудове, и усърдните от тях, които по първия зов слушали Неговия глас и встъпвали в Неговата Църква, Той ще награди еднакво, независимо от това – трудили ли са се те цял ден (цял живот), или пък са встъпили в Неговата Църква през последните дни на живота си.

Така Той ще постъпи затова, че в Неговите очи имат цена и достойнство не числото на годините, през които ние се трудим, не многото работи, които извършваме, но усърдието, с което вършим, любовта, която изказваме към Него, изпълнявайки Неговите заповеди.

Един в една минута може да направи повече, отколкото друг през целия си живот. Така, разбойникът на кръста в една минута успял да прояви такава вяра в Спасителя, че бил причислен към рая. митарят Закхей така също в една минута, когато Спасителят отишъл у дома му, обещал половината от своето имение да раздаде на бедни.

Хората, обръщайки се с такава искрена вяра, с такава гореща любов, Бог приема даже в последния час на техния живот и еднакво възнаграждава с ония, които са се трудили през целия си живот, но може би ни веднъж не проявили гореща любов, ни пламенно усърдие към Него.

С тая притча Господ предпазва от гордост и самомнение ония, които по време на обръщане към Христа са първи, като ги кара да не мислят много високо за себе си.