|
В отговор на:
За съжаление все повече започвам да съжалявам ,че съм именно Православен.Такива гадости преживях първата година на следването си.И то не от какви и да е хора ,но от ПРАВОСЛАВНИ СВЕщЕНИЦИ.Все повече се убеждавам ,че за тях грижа ги е само да нахранят корема си ,но не и нас ,които искаме да получим знание за Бога.Как тогава да не ми е остър езика.Мисля даже ,че православните са поредните лицемерни вълци,които таят само омраза към хората ,но показват ''висока религиозност''.Ох преголяма заблуда.
Хубаво е, че поне си откровен.
А още по хубаво е, както мислиш така и да действаш.
Щом не ти харесва Църквата, напусни я.
Зарежи Бог, вяра, молитва, всичко.
И бъди готов като мъж да отговаряш за решението си, защото Бог няма дълго да се бави да ти върне заема.
Така постъпих аз преди години, само че тогава бях евангелист. За Православието не знаех нищо, затова когато се разочаровах тогава реших да зарежа християнството въобще.
Както помислих, така и постъпих. Мина година, мина втора.
Отначало почна само да ме гложди съвестта, но аз бях упорит.
После почувствах в себе си огромна празнота, нищо в живота не ме радваше.
Но аз съм инат по характер.
После на главата ми се струпаха изведнъж всевъзможни беди, тамън оправях едно и се появяваха десет нови.
Накрая не издържах, купих си отново Библия (старата бях загубил някъде), започнах отново да се моля, да ходя на богослужение.
Няколко години след това открих Православието.
Не ме разбирай погрешно, аз прекрасно знам че има калпави свещеници, че целия ни богословски факултет е сбор от хора със светски дух и сухи и мъртви разбирания за вярата, или в най добрия случай крайно повърхностни.
Но вярата е нещо различно от хората, който вярват в нея.
Това е основен урок, който трябва да научиш.
Ти си тръгнал да осъждаш всички, да критикуваш всичко.
Да, хората си имат недостатъци, да в Църквата ни лицемери-с лопата да ги ринеш.
Много е жалко въобще, че се чувстваш така, сякаш някой ти натрапва вярата.
Аз, както и много други хора са изминали дълъг и доста изстрадан житейски път, преди да повярват.
За мене Православието беше съвършенно неочакван, и много възвишен и дълбок отговор на въпросите който ме вълнуваха.
|