Митрополит Натанаил за разкола / Религия и мистика / Православие

Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит е роден на 16 ноември 1952 г. в село Копривлен, Гоцеделчевско. На 15 години бяга от къщи и отива в Троянския манастир. На 21 години е постриган за монах с името на един от апостолите -Натанаил ("даден от Бога"). Завършва Софийската духовна семинария и Богословския факултет на Атинския университет. На 28 години е ръкоположен за архимандрит, на 37 - за епископ, на 42 - за митрополит.

#Как ще характеризирате авторите на разкола? Против какво съгрешиха тези хора?

Най-напред те съгрешиха като хора против себе си. Показаха, че нямат нищо вътре в тях. Да посегнеш на една институция, която е дала всичко на народа, от който произхождаш, значи, че не се считаш от този народ. Такъв човек няма корени, щом не е признателен към институцията, която му е дала писменост, култура, история, идентичност. Като духовници против Бога, против Църквата като Богочовешка институция, спряма вярващите и спрямо българския народ и държавност.

#Разколът беше една от причините БПЦ да не може да изпълнява пълноценно най-важната си задача - да бъде духовен водач. Ще успее ли да си възвърне своето място на активен и пълноценен участник в живота на обществото? Защото това е един сериозен упрек към БПЦ.

Упрекът е основателен, но както вече изяснихме, за това си имаше причина. Надявам, че Църквата ще заеме своето достойно място. Но трябва да бъдем съвсем обективни - голяма е потребността от качествени кадри. За нас е болно, че едно поколение, с което можеше да работи църквата, няма какво да даде на децата си. Това пространство и време трябва да се запълни с много труд. Но изведнъж няма да стане. Не може да очакваме чудеса. Църквата не се състои само от духовниците, тя е жив организъм, всеки кръстен е жив член на църковното тяло, а главата е сам Христос. Но както казва апостол Павел, ако ръката каже затова, че аз не съм глава и няма да работя, тогава не можем да чакаме някакъв напредък. Напредък ще имаме, ако работим заедно. И тези, които имат отношение към Църквата, които не са само наблюдатели, и не смятат, че Църквата им е длъжна и чакат тя нещо да направи за тях - те ще работят за нея, ако се чувстват деца на църквата.

#Казано е: "Няма нищо скрито, което да не се открие и тайно, което да не се узнае". След края на разкола има ли нещо скрито в живота БПЦ, което да ви плаши или притеснява?

В това сме напълно убедени, защото словата Господни са непреходни. Каквото скрито има, то ще излезе. Не може да съществува нещо, което да ме плаши. Ако някой е влязъл в църквата с някаква цел, сега ще си проличи. И мързелът, и самонадеяността ще си проличат.

#Пред какви предизвикателства, изкушения и съблазни е изправена сега БПЦ? Гордост, надменност, себичност, чувство за непогрешимост?

Единственото предизвикателство е да се работи. Това зависи от самата личност. Спасението е лично дело и всеки отговоря за своите деяния, а не институцията за деянията на нейните членове. Тук е грешката на някои, които искат да отъждествят Църквата с една личност и институцията да отговаря за личността. Няма такова нещо. Има канони, които разпореждат. "Бог не иска смъртта на грешника, но да се обърне и да бъде жив". Който е съгрешил, има покаяние. Да се изправи и да докаже с живота си, че е поправил грешката си, а не да стои в греха. Няма святи хора на земята, а има борещи се за святост и съвършенство.

#Съзирате ли някакви опасности за православието?

Не. Защото Православието е Самият Бог.

#Защо Бжежински го обяви за главен враг?

Защото истината е там, а там, където е истината, е и силата. Аз не мога да дам отговор за тези, които виждат в православието враг. Но мога да кажа, че православието не вижда врагове в никого. Защото Спасителят казва: "Обичайте враговете си". Ако някой счита истината за свой враг, това е негов проблем. Като духовник мога само да му пожелая да намери истинския път и да се върне към истината.