"Ами до колкото знам нито един мюсулманин или будист не се е покаял в предсмъртният си одър...."

Може и да си прав - в хода на собствените ти мисли. А те несъмнено са извън контекста на притчата, върху която философстваш.

В притчата НЕ се говори за това какво е станало или би станало с всички онези, които дори до смъртния си час не са били привикани от Господа за работа. За мюсюлманите и др. езичници ДРУГАДЕ е казано, че

"35. "Петър проговори и рече: наистина, признавам, че Бог не гледа на лице; но у всеки народ оня, който се бои от Него и върви по правда, приятен Му е".
...

12. Ония, които без закон са съгрешили, без закон и ще загинат; а ония, които при закон са съгрешили, чрез закон ще бъдат съдени
16. в деня, когато, съгласно моето благовестие, Бог чрез Иисуса Христа ще съди тайните на човеците.

13. (защото не слушателите на закона са праведни пред Бога, а изпълнителите на закона ще бъдат оправдани;
14. защото, щом езичниците, които нямат закон, по природа вършат законното, те, без да имат закон, сами на себе са закон;
15. че делото на закона е написано в техните сърца, те показват в туй време, когато тяхната съвест свидетелствува, и мислите им една друга се обвиняват, или се оправдават"


А да допуснем, че езичниците нямат Божия благодат, е абсурдно. Та нали точно тя, благодатта, е този живец (сила) у всеки човек, без който животът изобщо е невъзможен - още от времето, когато "Дух Божий се носеше над водата"...
Виж напр.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите