“Многоуважаеми, ясно ми е накъде биеш.
Но вземи за пример помирението настъпило след първия вселенски Събор и особените взаимоотношения в периода на арианството между православните епископи и тези с явно тежнение към въпросната ерес. 2) Именно защото ереста е особен по своята природа грях, към нея се постъпва ту с крайни мерки, ту с такт и известно търпение.
3) Ако православната йрархия проявяваше препоръчвания от тебе ригоризъм и строгост в църковните дела, то Православието нямаше никога да оцелее.”

----- Искам да Ви уверя, че в постинга ми нямаше някакъв скрит умисъл или подтекс.
Просто ме изуми свободата, с която тълкувате (за жалост не само Вие) места от Свещеното Писание, без дори да сте си направили труда да прочетете наличните тълкувания от Светите Отци. Подобно отношение, както знаете е присъщо за протестантите.
Не само след Първия вселенски събор, но и през цялата си история, Църквата е проявявала снизхождение (“икономия”) към КАЕЩИТЕ се еретици. 2) Това никога не е означавало обаче, че Църквата е приемала за истински и благодатни техните тайнства; защото ереста е отделеност от Христа, Църквата, благодатта и вечния живот (прочетете книгата “Деяния вселенских соборов” в 4 тома). Моля Ви, не бъркайте икономията с акривията. А какво да кажем за другите случаи, в които Църквата е проявявала крайна строгост и то към каещи се?! Примерите са твърде много, за да мога да ги изброя всичките. Ще приведа само примера със св. Методий Константинополски, който приел в Църквата каещите се иконоборчески епископи и свещеници, но не и тяхното свещенство. Години били необходими, за да възстанови отново по места истинското свещенство.
3) Не забравяйте, че не ние спасяваме Църквата, а Църквата спасява нас! Православието ще оцелее и без мен, и без Вас.
Относно моя ригоризъм...мисля, че не ме познавате нито като човек, нито като свещеник. Не че това е някаква загуба, но ще си позволя да Ви посъветвам да не прибързвате с преценките за хората. Етикетите не прилягат на човека.

“Вашата реакция показва, че съм улучил точно свръхидеалистичната представа за църковното битие.”

----Нима Църквата не е Царство Божие на земята, брате?!
Каква друга може да бъде ПРЕДСТАВАТА?
Може би също знаете, че в древност “идеалното” е било израз на истинската реалност.

“Именно тази представа е плод на недостатъчно благоразумие в много православни. Тя също е в главата на много съвременни хора, който търсейки Църквата и Истината, се съблазняват от немощите на Светото Православие.”

---- Смятате ли, че случаят е такъв?
Мисля, че имам по-добра представа от Вас за съблазните в “нашето православие” (не просто в Православието), и то не от година-две.
Човек няма право да напусне Църквата, заради личните грехове на когото и да било и каквито и да са те, но това не се отнася за ереста; защото тя е грях против Църквата. А, покаянието за този грях става пред цялата Църква.

С любов в Христа