Здравей, Йордане,
Ти като начало започваш по-добре, като говориш за “езически заблуди”, а не за “езичеството като заблуда”. Да, и сред езичеството има заблуди. Нашият Господ наистина дойде, за да извади човечеството от заблуди, но от ВСИЧКИ заблуди, включително и от езическите, макар че Той проповядва сред иудеите основно за техните заблуди. Така че от Него знаем основно за иудейските заблуди. На езичници Той не е проповядвал, с изключенията, в които хора от езически произход са идвали при Него като повярвали в Него. Езическите заблуди се разясняват повече в Деяния апостолски и особено в Посланията на ап. Павел. В Новозаветните книги няма специално посочване на езическите достойнства, макар че и такива могат да се намерят, и то именно в Христовото учение.
Аз не се противя на осъждането на заблуди, а на осъждането без познаване. Ако не се познава езичеството (и което и да е нещо), не може да се прецени кое в него е заблуда, и кое – не е. Преди да се извърши съд, аз пледирам за изследване. Така разбирам и израза “с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени” – ако една мисъл е осъдена като заблуда без изследване, то и на съдещия така ще му съдят мислите – без изследване. Дали това ще е добре?
Каква беше по-нормалната ми идея за този разговор (който ти така и не искаш да прочетеш, а може би това е и по-добре)?
Логосът съществува извечно, по Йоан гл.1. Логос, в най-общия смисъл на Разум, който може да се изрази в Слово, да се въплъти в Човек, да се изрази в творението, във всеки вид език/изказ – музикален, изобразителен, действен, математически ... всякак. Навсякъде, където се намира Божия Логос/Разум, Той може да бъде разпознат, видян, познат. Той съществува винаги и на никой човек не му е бил забранен достъпа до него. На иудеите Той се показва и в Писмено Слово, а и като Човек. Но тази Божия милост не е била достатъчна да предпази повечето от тях от заблуди. Защото човекът е склонен и към заблуди, поради Сатана. На езичниците Логосът също е бил достъпен, макар и не в Писмен или Въплътен вид. Те са схванали много от Неговите Истини и преди въплъщението на Логоса, преди Христос на земята. И тези разбирания аз не мога да ги нарека заблуди, понеже те стават част от християнската вяра и практика.
Езичеството не е истината, както и иудаизмът не е, но и в двете има истина - тази на Христос, Словото, Логоса, Сина.
Ето само някои от философските и религиозни представи и практики сред езичници, които те познават и практикуват преди първото идване на Христос:
- троичен Бог;
- Божи Син;
- смърт и възкресение на Божия Син;
- раждане на Божи Син от смъртна жена, дева;
- единство на човека като тяло и душа;
- безсмъртие на душата;
- морален съд след смъртта или в края на времената;
- задгробен свят, с място за наказание и място за награда, според моралното поведение на хората;
- морални правила, нарушаването на които се счита за грях към бог;
- религиозни пости;
- потапяне във вода или омиване с вода с цел очистване на греховност;
- приемане на тялото и кръвта на принесено в жертва божество за спасение на хората, има конкретни случаи точно на хляб и вино;
- свещени изображения, които често имат друг смисъл от този на иконите, но не винаги;
- определени хора, които се считат за заслужили и достойни, се наричат герои и към тях се оказват почести подобни на тези към светците, включително чудеса чрез мощите им;
Списъкът може да се продължава, но и това е предостатъчно, мисля.
Ще помоля и теб, ако наистина искаш да разговаряме за това, да отвориш нова тема. Темата, в която се намираме има заглавие “Има ли “забранено” знание за миряните?” и няма нищо общо с проблематиката езичество-християнство. Понеже аз съм я отворила, се чувствам длъжна да отговарям на всеки, който се включи, колкото мога .
Ако и за теб не е необходимо да изследваш, за да съдиш, моля осъди ме (лично или идейно, и както още желаеш) и да приключим разговора поне в тази тема, която е съвсем за други неща.
Поздрави и леки пости!
|