Привет и на теб,
Първо бих искал да те подсетя, че тази тема ми е първото участие във форум въобще. Не мога да твърдя, че знам най-оптималния начин за водене на разговор. Освен това съвсем не съм се отклонил от темите, които както посочи съм поставил аз самият. Ако ти не си съвсем наясно какво се стремя да докажа вината е моя, понеже след толкова многословие явно тръгвам на към празнословие.
Както можеш да забележиш в началото отговарях изчерпателно и подред почти на целия постинг, както впрочем и ти правеше. Аз не мога да си създам достатъчно добра стратегия за воденето и насочването на разговора и затова карам подред. Тогава се появи онова дълго писмо, в което спомена за Ипатия. Реших, че трябва да поразделя нещата, нито имам достатъчното време, нито се получава удачно да пишем изключително дълги постинги.
Но това, че тръгнахме да развиваме само този клон не означава, че съм искал да игнорирам останалите. Напротив, имах намерение да пиша и за тях.
Не мога да разбера защо постоянно ме обвиняваш, че обвинявам и съдя (прибързано) някого и в частност тебе. Някъде да си прочела да напиша "Олимпия е такава и такава"? Прощавай ако си възприела нещо по този начин. Дори не съм си го помислял. Да посочиш на другия нещо, което СЧИТАШ за погрешна логика НЕ Е осъждане.
За Протестантството пишеш, че го съдя прибързано и се крия зад Църквата !!! Не мога да те разбера. Какво има да изследвам след като то е отдавна отхвърлено като легнало на основа учението на Мартин Лутер, обстойно разкритикувано още на времето? Ако мислиш, че има още какво да се изследва аз не мисля. При това отбелязах, че с друга цел (не да се установи правилност на самото учението в цялостност) то може да си се изследва колкото си искаш, проблем няма.

Помолих те (съвсем точно е) да ми дадеш аналог на гонения, защото според мен такива принципно не може да съществуват. Едно от основните доказателства за изключителността на християнството е, че то (почти) винаги е било преследвано и никога не е било агресивно , никого (човек!) физически не е преследвало. "Нашата борба не е срещу плът и къв, а срещу поднебесните духове на злобата". И техните учения бих добавил аз. Твоите аргументи са насочени точно против това основно положение.

Ти искаш да "докажеш", че езичниците са толерантни и са се "заяждали" единствено по политически причини (което ми се струва не е толкова осъдително), а видите ли именно на християните принадлежи агресията като аргумент (само малко власт ни дайте, ние ще ви раскажем играта). Обясни ми, понеже бях шокиран, с какво по-различно звучиш от клубните гости-езичници? Те се аргументират по същия начин и ако имаха някакво основание то ние сме длъжни да преразгледаме основно някои неща.

И за кой ли път искам да напомня, че не е възможно гоненията на християните да са единствено по политически причини. Единственото на което християните са държали винаги е вярата, ако причините бяха само политически би следвало да отстъпят пред държавните (пък било и несправедливи) искания. Знаем, че "... всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Иисуса, ще бъдат гонени" (Тим 3:12). Всички, които искат! Това е причината, а какви са поводите мисля не е толкова важно.

Оспорваш заключенията ми, защото се базират на светска история, според теб. И надълго си обясняваш защо на светската история не следва да й се обръща внимание. Аргументите ти са слабовати и достойни за осъждане. Но аз не го направих, подминах го. Не казвам, че не бива да й се обръща внимание, а че трябва да се внимава. Мерси за реверанса, че не си ме подгонила поради туй, че съм те "настъпал" професионално. Но до какви други изводи да достигна четейки учебниците по история по мое и сегашно време? Съжалявам, но колкото и да ми са слаби аргументите така стоят нещата. Аз си защитавам вярата, която днешната наука история често напада. Разбира се не богословски, това и да иска не може, но по гадния начин.

Смяташ, че езичеството като идеология е осъдено погрешно. Това означава, че влагаш друг смисъл в понятието. Какъв е той?
Питаш ме какво влагам в моята преценка. Не това те питах, а какво влагаш в понятието езичество, понеже аз обясних какво влагам и май стана ясно, че част от разминаването ни е на тази основа.

За неучастието в армията е казано "не убивай", но май не е казано "не участвай в армията", което не е едно и също. Вземи св.Георги, св. Мина, св.Димитрър, св.Евстратий (ако не се лъжа) не ми се рови сега, но са много. Някои от тях са заемали доста високи военни постове. Възможно е да е имало и такива, които са отказвали по религиозни причини, не отричам, но повсеместно отказване мисля не е имало.

За отношението на християните към идолите - чупели са при разни обстоятелства и са разгласяли на всеослушание, че те са безсилни да се опазят или просто са показвали несъстоятелността на вярата в тях (т.е. обиждали са езическите богове). Въобще всички мъченици, които по някакъв повод са били водени в капищата са показвали безсилието на идолите именно чрез разрушаването им, било чрез молитва или по друг начин. Защо се страхуваш от такива факти? Понеже християните са станали причина да не достигне до теб като историк някое "произведение на изкуството" под формата на идол? Само че това тяхното е изповедничество, а нашето празни изследвания. Както и да е.
Изненадващо е, че сякаш приемаш по-нормално християнската агресия срещу хора отколкото срещу истукани. Дано да греша. Според мен второто за разлика от първото е съвсем редно и нормално.

Пишеш, че съм настоял върху случая с Ипатия. Да, за мен беше важно да се изясни. Явно не стана по лесния начин чрез прост преглед на изворите. Съжалявам, за мен е не по-малко мъчителна тази история.
Казваш, че свидетелството на епископ Иоан е по-ужасяващо въпреки, че св.Кирил е много уважаван сред коптите. Това ме навява на други мисли, но със сигурност загубих желание да се замислям нататък. Извинявай, че настоявах да го преведеш.
Това не означава, че не съм искал да дискутирам и по другите проблеми, които засегна, просто времето...

Ето с този ти постинг започнах да губя интерес върху по-нататъчното разискване. Виждам, че има неправилна основа този разговор. Не обичам разговори, в които всеки настоява на своето поради различните основи и изходни позиции. Освен това си говорим само с теб, почти никой друг не даде мнение, което може би би било полезно.

И накрая да споделя нещо, което не знаеш. Аз имам преимуществото да познавам мнението ти малко по-добре отколко ти - моето, понеже ти си чела само 10-тина мои постинга докато аз съм изчел доста повече твои и тук и особено в "гювеча". Направиха ми впечатление някои особености на твоето мислене, които се опитах да повдигна и да коментираме като ти посочих конкретни въпроси. До колко ме разбра - разговорът показа. За което съжалявам, понеже не се установи доколко е основателно това ми мнение.

С уважение.