Изглежда изворите се разминавата в същностни моменти. Все пак аз отдавам предпочитание на житиеписеца, който също трябва да е бил съвременник на действията. Вярно е, че св.Кирил е бил възпитан в негативно отношение към св.Иоан Златоуст, и че неговия чичо епископ Теофил е председателствал събора, но в по-късно време той разбира грешката си и отпразнува тържествено паметта на светителя. Вярно е, че е имало канонични претенции към избирането на св.Кирил за патриарх, но по-скоро те са въпрос на недобросъвестност или неразбиране.
В изворите четем, че по онова време във Византия започнала да се забранява математиката и астрономията под страх от смъртно наказание. Аз бих изказал съмнение по въпроса. Как ако през 5-ти век е "извит врата" на математиката то през 6-ти архитекти от същата Византия построяват това:



Ако можеш да ме убедиш, че без солидни познания по математика (което значи и солидни традиции) това е възможно то едва ли ще ми е трудно да повярвам, че те са били и на луната хилядолетие и половина преди американците.
За астрономията - самия св.Кирил е оставил пасхални таблици, за което няма как да е нямал добри астрономически познания, можело ли е патриарха да си позволи нещо забранено? Моето предположение е, че това което са забранили под името математика и астрономия не е това, което ние разбираме под тези имена. И явно е имало сериозни основания за това, наказанията са твърде строги.
Патриарх Теофил бил унищожил последните остатъци от Александрийската библиотека. Тези последни остатъци явно са вездесъщи, защото тя е "унищожавана" на няколко пъти. Тук във форума четох преди време, че някакъв мюсюлмански владетел (със сигурност след този период) произнесал знаменитата фраза, че книгите или копират корана, което ги прави ненужни или му противоречат, което ги прави вредни. И изгорил книгите в библиотеката, което мероприятие траяло няколко дни. За да е останало нещо да гори значи унищожението при патриарх Теофил е било избирателно, което има логика.

Като за в края, но не на последно място искам да отбележа, че за да хвърлим вината за Ипатия просто върху християните и респективно на техния патриарх (в евентуалното му участие или дори мълчание по случая) ние сериозно оспорваме неговата канонизация. Както се вижда историкът Сократ твърди не без основание, че това е твърде далеч от духа на християнството, какво остава за святост. Освен това трябва сериозно да се усъмним в богословската аргументация на св.Кирил по догматите за св.Богородица и в защитата му на III Вселенски събор, защото богословието идва единствено с вътрешната чистотата. Слага се сериозна сянка на съмнение върху житиеписеца и конкретно върху св.Димитрий Ростовски и т.н. и т.н. Оттам нещата започват да стават много дебели и не е ясно до къде могат да доведат, така че човек трябва да бъде много внимателен като прави разни изводи, понеже последователността му може да го доведе до абсурди на тази основа.

Поздрави и очаквам по-нататъшните преводи