Простете, не мога да се съглася напълно с така изказаните горни две мнения и по-специално за "тренирането" в изкушенията, както и бягството от тях.
Може би ако човек има избор да срещне или не дадено изкушение, то би могъл да го избегне. Но изкушенията почти винаги ни връхлитат внезапно и то по начин, който не сме могли да планираме и дори наум не ни е идвало. Често те са именно в помислите ни, в ума и в сърцето. В този смисъл където и да избягаш, то не можеш да избягаш от себе си и изкушението вътре в теб.
Няма успешна борба без Божията помощ! Особено страшно е да си мисли човек, че е победил даден грях или дадена страст! Няма почивка от изкушенията - те винаги идват в "обновен" вариант.
Наскоро четох едно много сполучливо определение за греховете и страстите - поникват в нас като трева. Растат и ако не ги "окосиш" навреме, "разцъфтяват" първо блудните помисли, а като дойде време за "плодовете" и "семената"...
Спасението е само в едно - редовна изповед и причастие и съпътстващите ги пост и постоянна молитва!
И въпреки това, никога не можем да твърдим със сигурност, че сме победили даден грях. Божия милост е, че ни пази от него! А Господ ни пази, когато вижда нашето УСЪРДИЕ!