Привет, Ask2OO4,
Колко хубаво, че постигнахме един консенсус!
Една друга действителност, освен нашата е духовната действителност. Тя си е, въпреки че за нея ние имаме малко, или по-скоро замърсени от грях сетива. Друго е Божествената - тя пък е непознаваема по определение, но съществува.
Науките отразяват истината, съгласна съм, но не пълната и обективна истина, понеже са основани единствено на нашия разум и сетива. А те не са всеобхватни. Например нашият разум не може да познае себе си в пълнота, още по-малко може да познае Бога. Значи, не може по определение да има пълното истинно познание.
Като говоря за ранното християнство, аз имам пред вид до официализирането му. Тогава не е имало вселенски събори, а поместните не са имале възможност да се занимаят с всичко, само с належащото. Не е нужно да имаш правило на църковен събор, за да спазваш заповедта "Не убивай!". Тя е Божия заповед още от Стария завет, и колко по-валидна е след Христос, който казва да обичаме и враговете си. Отказът от служене в армията е напълно обясним за конкретните личности, които са го правили. Не че това са били всички, но е имало много. Отказът е правен с позоваване на вероизповеданието, така че това става повод да се категоризират християните като отказващи да участват в армията.
Култът към императора е изцяло политически. Никой не е вярвал наистина, че императорът е бог - та нали виждат какви са императорите. Но това е официален култ, нещо като култа към лидера на компартията. Соцреализмът си беше също така религиозиран с всичките идеологизирани ритуали - пионерски, комсомолски, партийни и всенародни. Хората да не би да вярваха? А защо участваха в тях? Щото иначе ходеха да чукат камъни, както ме плашеше майка ми, за да внимава какво говоря за себе си и за семейството си. Разбира се, култът към императора има изцяло религиозни елементи - храмове, статуи, празници, жертвоприношения, жреци - пълен комплект формални белези. С единствената разлика, че всички са знаели, че императорът НЕ Е бог наистина. Никой не е вярвал в това. Проблемът е, че участието в церемониите е било задължително за всички поданици. То е знак на лоялност. На иудеите е било позволено да не участват, те са успели да си извоюват тази привилегия, макар че и към конкретни представители е имало насилие да участват, но поне не занм това да е ставало в провинция Юдея. И иудеите се считат за нелоялни поданици, именно заради това. За християните не е имало извоювано такова право, и те са били насилвани да участват понякога. Друг път са ги докладвали. Тъй се е стигало до ексцесии и мъченически смърти. Защото неучастието се е категоризирало подобно на държавна измяна.
Може и да греша, но не си спомням да съм чела за християнски ексцесии в езически светилища (чупене на идоли и др. подобни) преди официализирането на религията (313 г.). Ако имаш сведения, ще съм доволна да ги посочиш, та да ги знам занапред и да не правя такива заключения.
Не смесвай съвременните езичници, с древните, много са далеч. Те съвременните не са никакви езичници, а само чисти агресивници-мразилници, това им е вярата. Другото са чути-недоразбрани думички, които употребяват, като си мислят че никой не ги е чувал, още по-малко да е чувал какво могат да значат.
След официализирането на християнството и превръщането му в държавна религия започват същите гонения срещу езичниците. Виж, аз не съм особен любител на издевателските истории, та не съм се занимавала специално със изследванията на кошмарите, както за християните, така и за езичниците. Аз съм много жизненолюбив човек, и само представата зе кръв може да ме докара до колабиране. Така че, не мога да ти представя огромен систематичен текст. Ако наистина те интересува, мога да се поровя във форуми на днешни езичници. Те са пълни с такива истории в подробности, както са пълни и житията на нашите мъченици.
Наедро и от тук и там, каквото ми идва на ум в момента. Има няколко събора, на които официално се вземат решения за разрушаване на езическите светилища, единият е Сердикийският от 343 г. Например за Елефсина (където съм в момента) знам от тукашната им история, че градчето е било изравнено със земята, заедно с двехилядигодишното светилище на Елевзинската Деметра, в което са извършвани мистериите на богинята още от микенско време (ок. 1700 г. пр. Хр.). Жреците са изгорени живи в светилището. Не само светилището, и цялото градче е сринато, жителите му избити или избягали. Заселено е отново едва след катастрофалната за гърците 1922 г., когато след неуспешното им нападение над Турция за да си освободят крайбрежието на Мала Азия (заселено с гърци също от 2000 години), в страната идват около 2 милиона бежанци от Мала Азия.
И за Ипатия (Хипатия на български) не знам всичко, но ако се интересуваш, мога да се поровя. Знам, че е била преподавател в Александрийската школа през V в., по времето на епископството на Кирил Александрийски. Преподавала е математика и философия, принадлежала е на неоплатоническата школа, която е много близо до християнската философия и богословие. Била е отличен преподавател, обичана от учениците си и изключително популярна. Имала е и много ученици от християните. Не са известни никакви нейни ексцесии спрямо християнството. Дори според някакъв християнски богослов (когото не съм чела, ама ако се интересуваш много ще го потърся, само са ми казвали за него) тя вероятно е била тайно кръстена. С това този богослов обяснява канонизирането й като св. Екатерина (попитах коя е светицата, и ми казаха -тази). Тя обаче не е богословствала, нито апологетствала за християнството. Това използва, за да я обвини в крайно и противно езичество многоуважаемия Александрийски епископ. Както изглежда, той е ревнувал от нейния успех като преподавател дори и сред християните. В някакъв момент някаква тълпа, предвождана от хора в черни раса я напада и накъсва на парчета жива, като конкретно с голямо удоволствие е описано късането на част по част на дребни части на женските й органи. Еп. Кирил след това се разграничава от това убийство и казва че не е било особено прилично да се прави. Това разказвам по бегли спомени, нямам всичките си книги под ръка. Това, което намирам са няколко реда в "Патрологията" за Богосл. Ф-тет, с. 225-226, които казват, че някои западни историци обвиняват еп. Кирил като вдъхновител на убийството, но древният църковен историк Сократ, който бил враждебен към Кирил не го обвинявал за това, както и несторианите, на които еп. Кирил е бил голям враг.
За сведения за гоненията срещу езичниците може предполагам да се прочете всяка по-подробна църковна история. Аз не съм чела,търсейки това, защото не ми е любима тема, както всяка жестокост. Не съм подготвена сега с много конкретни примери, но ако те интересува, ще разпитам, разгледам и ще ти представя. Но защо? И това е едно приятно занимание по време на пости .....
Сещам се, за горене на книги също. Мисля, че в държавните законодателства влизат закони срещу езичниците, правото им на собственост в началото, после и за изповядване на вярата, със сигурно се стига и до окончателна забрана на каквито и да било прояви на езическа вяра, особено след Юлиан Отстъпник, предполагам че са влезли такива закони, нарушаването на които би трябвало да е смрътна присъда.
Ако много държиш, ще потърся, и ще ти посоча. Но отвори друга тема и ми постави проблем. Аз няма да седна да отварям, понеже аз нямам в момента някакви особени въпроси свързани с езичеството. А нямам проповеднически склонности, та да кажа на всички "Видите ли, имам тука разни интересни уроци да Ви преподам". Ще пиша, ако някой се интересува от нещо, например за теб .
Представата за многобожието на езичниците е от гледна точка на иудеите, а за нас най-вече от представата ни за гръцкия пантеон и митология. Но практическото религиозно поведение и мислене не е такова, каквото изглежда в митологическите разкази. При езичниците има такива явления като "хенотеизъм" - почитане основно на едно божество, понякога със семейство (обикновено троица) в един регион, род, племе, град. Но понеже езичниците не са отричали боговете на другите, не са имали нищо против в техните селища да се строят храмове и на други божества, и дори и те да участват в техните празници. Тъй отстрани и повърхностно погледнато изглежда, че боговете са много. Понякога наистина е така, но не винаги. А в късната античност съвсем определено религиозните култове са се ориентирали към монотеизъм, това е особено забележително във философията, която никога не се е откъсвала напълно от религиозните възгледи за света, а в късната античност е определено твърде религиозно обвързана. Движение към монотеизъм в езическите религии е имало, и през късната античност то се увенчава именно с появата и победата на християнството. Още веднъж ще ти обърна внимание, че християнството има много повече общо с езичеството, отколкото с иудаизма, и това е моят основен акцент. Тук имам повече примери, които според мен си заслужава да се дискутират, но ще го направим, ако пуснеш тема за древното езичество (да не го месим с нашите уважаеми неоезичници). А и аз ги предпочитам тези подтеми, защото в тях, Слава Богу, няма кръв, насилия и убийства, а само Логос.
Примера с християнските деноминации не ти го дадох в тази светлина, а от гледна точка на един нехристиянин, който би сложил в един кюп на осъждане за нещо на всички наричащи се християни, което не е редно. Също и за осъждането на протестантството на куп не съм съгласна. Може би това е лично предпочитание, но аз избягвам да съдя, без да познавам. Ами ако и мен ме осъдят така? Ами ако и теб тъй те осъдят, защото са те сложили в някаква лъжлива квалификационна система? Много не съм съгласна, и се моля да не дава Бог никому! То е като да осъдиш някого на смърт, без да си разгледал доказателствата за вината му, ей тъй, понеже се казва Денницов, да речем, или защото е висок 6.66 фута.
Всъщност, ако наистина мислош това: Така и езичеството (многобожието), не е нужно да го изследвам за да знам, че е заблуда. , аз не виждам никакъв смисъл да се трепя, за да ти представям каквито и да било изследвания. За какво да си хвърлям труда, след като ти знаеш без да изследваш, и то по принцип?

Смяташ, че езичеството като идеология е осъдено погрешно. Това означава, че влагаш друг смисъл в понятието. Какъв е той?
Съвсем наедро и по-скоро в сентенционен смисъл, бих казала, че Логосът (във всички смисли - Разум, Слово, Синът Божи) съществува преди сътворението. Той е достъпен за разбиране от всички хора (създадени по образ и подобие на Бога) - никъде не е казано, че на не-иудеите не им е дадено да схващат Логоса (че са без разум). Въпреки, че Свещеното Писание е било дадено само на евреите, на мен ми изглежда че езичниците са схванали много повече и много по-правилно Логоса. Доказателства: Христос идва за всички, както да проповядва правилното разбиране на Божия закон, така и да спаси всички със смъртта и Възкресението си. Значи евреите доста са били сбъркали в разбирането на Божия Закон. Според основните вярвания на християните и техните практики, които имат много повече сходство с езическите изглежда именно езичниците са схванали повече и по-правилно Логоса, въпреки липсата на Свещено Писание. Фактът, че християнството се възприема и утвърждава повече сред езичниците също насочва към такъв извод - на тях християнството им е било по-близко и по-разбираемо отколкото на евреите. Защо - защото те вече са били схванали и повярвали в много неща, а евреите не са повярвали, дори и след въплъщението на Логоса като един Човек от тяхно племе.
Ето заради това не разбирам защо езичеството продължава да се осъжда дори след като е преминал периода на политическото противопоставяне, в който това осъждане е някак си разбираемо за мен. После обаче, не ми е разбираемо.

И пак ще повторя, ако ти нямаш нужда от изследване, за да осъждаш, нека прекратим разговора. Какъв смисъл ще има да се потя? Не ща, честно ти казвам. Стара съм, и нямам много време за губене на вятъра. Какво и как ти осъждаш не е мой проблем, а твой, с това как и теб ще те съдят.

Поздрави!