Здравей отново

"Изречението е в много специален контекст, и извадено от контекста то не може да се натоварва с абсолютен смисъл." Не разбирам откъде стигаш до този извод. Ето го първият стих:
1. Що се пък отнася до идоложертвените храни, мислим, че всички имаме знание. - Добре, но знанието възгордява, а любовта назидава.
Деиствително тук става дума за частен сучай - яденето на идоложертвени храни от коринтските християни. Но доколкото разбирам логиката на построяване на този стих чрез общовалиден принцип се прави извод относно частния случай. И аз цитирах точно сентенциозната част. С какъв контекст е натоварена тя? Обясни, може би нещо не довиждам, няма опасност да се обидя.
Може би трябва да поясня, за мен знанието не е непременно вредно. Искам да дам следния излюстриращ пример. Ако човек иска да посее полезно семе, това е хубаво. Обработвайки земята и чакайки то да порасне обаче той вижда, че поникват плевели. Особеността на плевелите е тая, че "никнат където не ги сееш", там където има условия за това. Не е възможно да получиш добър плод ако не създадеш добри условия. Но неизбежното следствие са плевелите. Ако не плевиш резултатът е, че всичко ще бъде загубено.
Стремежът към знание е нещо добро, заложено ни е по начало. Гордостта се храни с всичко у човека, което може да се нарече ценно. Знанието е едно от нещата, които се водят ценни. И неизбежно се появява гордост. Любовта е противоотрова, предпазно средство от плевелите, тя съгражда това което гордостта иска да разруши.
И както е безразсъден този, който оре и сее без да плеви - ще пожъне плевели без да е правил наглед нищо вредно, така и другия, който придобива знания без да си очиства сърцето и да се възпитава в любов.

За съжаление май сега единствено чувството за хумор ме спасява за да отбивам разговорите, но не при всички действа. Освен това съм длъжен да изразя обосновано несъгласие щом веднъж съм въвлечен в такъв разговор.

За науките като инженер не мога да се съглася с теб. Нютоновата механика е съвсем реално описание на природата около нас. Вярно е, че е частния случай на малки скорости и маси. Вярно е, че е с приближение. НО! Грешката е достатъчно малка за да кажем, че нютоновата механика описва достатъчно точно природните закони, които Бог е дал, и има достатъчно голяма повтаряемост на резултатите (на практика 100%). Ние въобще не можем да схванем "разликата". Надявам се разбираш каква е разликата между нея и да кажем да предскажеш дадено събитие по метода "ези-тура", където има достоверност 50%, и където връзката не е чрез вникване в същността на събитието и неговите причинно-следствени връзки, а просто чрез "изсмукване от пръстите".
Астрологията е твърде сложна материя за да може да се анализира просто така. На мен по принцип ми е противна идеята на някои, че човешкия характер може да зависи от разположението на планетите при раждането. Не че не е възможно да има такава, макар и очевидно да няма връзка. Но това мнение забранява на човек да се променя, налага му ограниченията на някакъв модел на поведение, който уж бил типичен за него. Други пък твърдят, че нещата са много по-сложни и извъртат, че всъщност "рамките" са много по-широки и можело да се изчислява най-оптималното човешко поведение и т.н. Но никъде не става дума нито за нравственост, нито за изисквания към поведението ни, нито за очистване от страсти или нещо подобно. А всъщност без тези неща може и да постигнем нещо добро тук, на земята, но всичко ще бъде просто предверие към ужаса на безвремието.
Изглежда ми, че разликата между древната астрология и днешната е колкото от древното езичество до днешното. Те (днешните астролози и езичници) един с един не се повтарят и не са единодушни.
С риск да прозвуча смешно и идиотски да го кажа точно на теб, но мисля, че има нещо объркано в представата ти за езичеството. Освен ако съм разбрал погрешно.
" Езичниците не са мразили никого заради религията му, а и самите те с вдъхновение са приели християнството." Естествено е, че не са мразили никого, защо да го мразят след като и той е толкова заблуден колкото и те. И какъв смисъл има след като техните богове не се ревнуват едни други. Само че нашият Бог е ревнивец и поради тази причина единствените които езичниците мразят са християните, защото те не признават техните богове-идоли. Може би ще ми покажеш някакъв аналог на периода на римските гонения? Едва ли ще намериш такъв от наша страна към тях. И това ако не е омразата на езичници към християни - тури му пепел.
И освен това никъде не съм казал, че мразя езичниците. Езичниците са хора като всички други. Но подчертавам, че мразя езичеството като вяра, което е заблуда и то заблуда пагубна.

Би ми се искало да погледна тези твои изследвания върхи нашите обичаи. Аз имам възможността да получавам понякога поглед върху християнската същност на много от обичаите, на други такава не може да се придаде, но няма откъде да имам цялостна представа. Нямам достатъчно материал за да открия такава тема, затова помолих теб, ако мислиш, че има какво да се каже по въпроса.

Поздрави.