Здравей Въпрос2004,
радвам се че и на теб ти е интересно , знаех си аз, че знанието не ти е безразлично.
Отидох специално да прочета пасажа за знанието. Каква радост да видя, че това е в един от най-любимите ми пасажи от ап. Павел. Дори преди мъничко се опитвах да го преразкажа на мъжа ми, за да му покажа колко проникновен свръх-над неоплатонист е св. ап. Павел. Но точно този ред съм го пропуснала .
Изречението е в много специален контекст, и извадено от контекста то не може да се натоварва с абсолютен смисъл. Произнесено е по точно определен повод: Разясняване на въпроса грях ли е да се яде идоложертвено - един от брилянтите на св. ап. Павел.

1. Що се пък отнася до идоложертвените храни, мислим, че всички имаме знание. - Добре, но знанието възгордява, а любовта назидава.
2. Ако някой мисли, че знае нещо, той още нищо не е тъй узнал, както трябва да знае.
3. Ако пък някой люби Бога, той е познат от Него.
4. - Колкото за ядене идолски жертви знаем, че идолът е нищо в света и че други бог няма, освен Единаго Бога.
5. Защото, макар и да има само по име богове, било на небето, било на земята (както и има много богове и много господевци), -
6. ние обаче имаме един Бог Отец, от Когото е всичко, и ние сме у Него, и един Господ Иисус Христос, чрез Когото е всичко и ние сме чрез Него.
7. - Добре, но не у всички има това знание; някои с досегашните си понятия за идолите ядат идоложертвено като идолски жертви, и съвестта им, бидейки немощна, се осквернява.
8. Храната не ни приближава към Бога, защото, нито ако ядем, печелим, нито ако не ядем, губим.
9. Пазете се обаче, да не би някак тая ваша свобода стане съблазън за немощните.
10. Защото, ако някой види, че ти, който разбираш, седиш на трапеза в капище, то неговата съвест, като на немощен, не ще ли го насърчи да яде идолски жертви?
11. И при твоето разбиране ще загине немощният брат, за когото е умрял Христос.
12. А като грешите тъй против братята и биете немощната им съвест, вие грешите против Христа.
13. Затова, щом храната съблазнява брата ми, няма да ям месо никога, за да не съблазня брата си.


Не знам дали има нужда да коментирам, да не те обидя, понеже не те познавам още. Ако има, ще го направя. За мен това е най-брилянтното представяне на темите за знанието и любовта към ближния в практически аспект и във философска дълбочина (или висота). Изцяло несъгласна съм, че "Апостолът иска да ни предпази от едно последствие от знанието - гордостта, на която да противопоставим любовта. " Виж, че любов е нужна съм напълно съгласна, но не и че знанието е непременно вредно. Ами той и самият ап. Павел е на висота със знанието, как да очакваме че той именно ще минимизира нуждата от знание, че дори и да го обяви за вредно.
Вярно е, че и при мен стремежът към познание е по-голям от стремежът ми към живот според вярата. Тук си прав. Но това е лична слабост, а не принцип. А специално при мен стремежът към живот според вярата расте именно чрез знанието и познанието, а не обратно.
Че ни липсва възпитание на сърцето в училище, липсва ни. Но нищо не извинява родителите, които не възпитават добро сърце у децата си. Защо все училището ни виновно, най-важно е семейството.
В крайна сметка не мисля че имаме несъгласие по тази тема, а само се допълваме.
За греха и немощите си прав, не е лошо да избягваме опасните ситуации. Но не е и лъжа, че голямата победа е да не се изкушаваме изобщо. И това не е невъзможно, поне за някои грехове. Такъв е примерът и с Христос, който беше сред греха и не се изкуши, дори и от своята божествена природа не се изкуши. Той не ни показва че трябва да бягаме от изкушението, или аз поне така Го разбирам. Но не е лошо когато човек разбира, че не може да удържи да бяга. И за мен има такива грехове, но не всички. Цигарите са ми точно такъв грях, трабвало е да бягам от тях, ама не го знаех, малка бях. Аз сега осъзнавам, ама съм немощна откъм сила и вяра.

Да ти кажа за битките с астролозите. Не можеш да ги обориш с аргументи, че астрологията не е наука, защото те могат да ти приведат всички формални белези, че тя е наука. Те могат и да ти приведат места от Библията, които да подкрепят тезата за отразяване на Божиите закони. Мисля че беше Битие 1:14 - (по памет) "И постави звездите и планетите да бъдат знак на времената". И после някъде в Еклесиаст има пасаж, че има време за всяко нещо - за сеене и събиране на посятото, за радост и печал, ... изредени са битови действия и етапи от човешкия живот, които могат да се тълкуват и като "определените според небесните светила времена за всяко нещо" по Битие 1:14. Единственото, което можеш да им противопоставиш е църковната забрана. Така че, ако те не са християни (защото има и немалко християни сред астролозите още от древността) по добре не влизай в спор, можеш да се измъкнеш с чувство за хумор например.

Ние не можем да имаме човешка наука, която да отразява действителната абсолютна и цяла истина. Такова знание може да има само Бог. А че знанията отразяващи невярно или непълно абсолютната истина имат приложение е лесно за показване. Нютоновата физика е валидна само на земята и при определени условия. Тя върши работа в ежедневието ако ни падне ябълка на главата, но не отразява абсолютната физическа истина, защото при други условия е напълно невалидна. Ние имаме множество различни представи за време, имаме множество начини за измервания на разните времена. Дори само фактът на съществуването на различни видове време показва, че те не отразяват абсолютната истина за времето, още повече като знаем че Бог е извън времето, а там какво време има? Върши ли ни работа Евклидовата геометрия? Върши. Има ли и друга, която твърди точно обратното? Има. Те истинни ли са или лъжливи геометрии, като са напълно противоположни и имат своето приложение?
Обаче не ме питай за повече подробности, особено за физиката, че ми беше трудна още в училище .

За "извращенията" на езичеството. Човешката душа може да се извращава насвякъде. То зависи от хората, а не от вида религия. Виж при евреите какво става, въпреки че са имали Божия закон и Свещеното писание. Практическият иудаизъм много по-здраво е затварял пътя към Бога, отколкото езичеството. На езичниците им е било необходимо само да усвоят някои формални и практически белези на християнството. Най-важното те са го знаели, познавали и практикували преди иудеите - вярата, любовта, възкресението, душата, Сина Божи и Човечески (Богочовешката същност) роден от жена, задгробния съд, Рая, Ада, духовния свят, Единственият Бог и Неговата Троичност ... да не се задълбочавам сега върху всичко. То и затова християнството се приема и вкоренява сред езичниците, а не на иудеите. То и представата за душата е на езичниците, защо те да я извращават. Те и фарисеите възприемат тези неща от езичниците, а само те вярват в духовни същества и възкресение сред иудеите.
Омразата срещу езичниците в християнството обаче си има чисто иудейски корен. Езичниците не са мразили никого заради религията му, а и самите те с вдъхновение са приели християнството. Ние произлизаме от тях. Защо да ги хулим тъй несправедливо, като да сме иудеи, а не християни, на които е казано да обичат и неприятеля си?
Темата за езичеството и традиционните обичаи е огромна и по-добре да я изкараш като отделна тема, ако наистина искаш да се поразговорим. И според мен си струва, макар че както виждаш още отсега аз имам особено и собствено мнение, което отгоре на всичко смятам за христианско и православно. То е подкрепено обаче с дългогодишни изследвания и мои лични наблюдения и изводи. Няма да се базирам на светите отци, понеже малко съм чела и то предимно в раннохристиянскта епоха, но би било много добре да науча те как виждат нещата, за да си сверя часовника.
Поздрави!