Здравей Олимпия,
Разговорът и за мен е интересен. Искам да се спра накратко върху някои неща, с които не съм съгласен.
"...знанието възгордява, а любовта назидава" (1Кор 8:1) това мисля е общоваледен принцип, с който Апостолът иска да ни предпази от едно последствие от знанието - гордостта, на която да противопоставим любовта. Грубо казано количеството знание трябва да се компенсира със съответно количество любов, чистота на сърцето ако искаш. Разбирам твоят стремеж към познания, и у мен е не по-малък, но разбирам също, че у мен той е несъразмерно по-голям от живота във вярата и любовта.
За начина на придобиване на познания са писали през миналия век много точно поради изместването на учебните системи към енциклопедичност и практичност, но без възпитание на сърцето. За това е писал архимандрит Борис, бъдещ Неврокопски митрополит и св.Иоан Кронщадски като преподавател по закон Божи и доста други.
Особено исках да спомена следното:"Ако той просто избягва да бъде в присъствие на жени (дори и облечени), то изобщо не се е преборил с изкушението, а си го носи и то си му стои грях." Не бива да се бърка човешката немощ с греха. Да избягваш опасните за грях ситуации поради немощ е похвално. Господ би ни приел точно с нашите немощи, апостол Павел казва, че ще се похвали с немощите си, защото в немощ напълно се проявява Божията сила. А грехът е самото действие породено от нашето собствено произволение като имаме за оправдание немощите си. Но както е казано "който го е страх от мечки не ходи в гората" и това е напълно оправдано, никой няма да го изхвърли от Рая за това. Ако му стоеше грях - лошо, мисля си, че дори опрощението на греховете не би било възможно. Възможно е да простиш на крадеца, че те е обрал, но е невъзможно и некоректно да му простиш, че е крадец.
За цигарите - изглежда постът ти откъм пушенето е по-мъничък от другия. Но го има и дай Боже да се разширява, може един ден да осъзнаеш, че има и по-важни неща за теб.

За науките вярно отразяващи действителността - имах предвид от абсолютна, а не от субективна гледна точка. Това че нямаме възприятия за определен кръг явления не ги прави истинни или неистинни. Според мен знанието е такова само ако е свързано с ИСТИНАТА за нещата. Ако знаеш нещо, което е невярно, то какво всъщност знаеш? Нищо. Казва му се лъжа, измислица, заблуда или нещо подобно. И затова питах изводите на астрологията истина ли са или не. Т.е. дали те отразяват истинска закономерност, която Бог е заложил (понеже други закони не съществуват). Ако е наука, то следва да се предположи точно това.
Да ти кажа все пак защо питам. Когато се сблъсквам със "заклети астролози" аз съм принуден да се изкажа негативно срещу техните изводи, които те ми натрапват твърде нахално понякога. Но за целта е добре да се аргументирам, понеже в днешно време човек приема всичко на доверие освен истината. Ако астрологията не е истинска наука то тя подлежи на логическо разнищване и оборването би било лесно. В противен случай мога да се позова само на църковната забрана и нещата стават много по-дебели, не от моята компетенция.
Конкретно за думичката "извращение". Аз я разбирам като "ненормална промяна", "осакатяване", "крайно изкривяване". За пример се сещам, че светите отци използват израза "римо-католиците са извратили целия апостолски чин". Нищо повече от това нямам предвид. Езичеството не само осакатява човешката душа и й затваря пътя към Бога, но то се е смятало за истинско познание, искало е да си присвои монопола върху истината.
Накрая за българските обичаи. Ще ми се да понауча повечко върху тях. Мненията са твърде противоречиви: от неизкоренени устойчиви остатъци от езичеството, до ритуали с напълно християнски смисъл. Лошото е, че повечето изследователи-етнографи са наблегнали върху разните езически елеметни и май са търсели под вола теле в стремежа си да докажат, че видите ли езичеството е първата любов на българите и никога не е могла да бъде изкоренена като нещо естествено. Може би си струва да се отвори отделна тема по този въпрос.

Поздрави