Тук съм по-съгласна с теб, отколкото с Любимеца.
Имам още един аргумент за по-голямото благочестие на първите християни. Те са живеели в очакване на Второто пришествие. Както е написано в Новозаветните книги, то като че ли е щяло да дойде съвсем скоро. Именно с това усещане са живяли тези хора. А поведението от такова усещане следва да бъде много по-благочестиво.
Къде е нашата грешка? В това, че мислим обществено, като че ли за цялото човечество. За отделния човек няма особено значение кога в историческото време ще дойде отново Христос на земята. Всеки отделен човек така или иначе има само годините на свия живот, в течение на които може да се опитва да живее като християнин. За всеки от нас Второто пришествие идва с нашата смърт, така че, то винаги е близо. Само че ние не живеем с това усещане и поради това си мислим, че имаме много време. А древните са живели с усещането за близкия край. Те и евангелските текстове са написани така, че да ни покажат, че трябва именно с това усещане да живеем - "няма да премине това поколение". Никой от нас лично няма времето на цялото човечество. Всеки един от нас има само времето на своето поколение. Всички времена са "последни" за конкретния човек.
Поздрави!